Международната космическа станция е вторият ни дом сред звездите, но там действат закони, които опасно променят човешкото тяло

Часовникът на Страшния съд показва две минути преди полунощ. Съберат ли се малката и голямата стрелка върху 12-ия час, човечеството най-вероятно ще бъде заличено от лицето на толкова изстрадалата ни планета. Учени от Чикагския университет създават символичния часовник през 1947 г., за да отброява часовете до настъпването на глобална катастрофа, от която няма връщане назад. Представете си само за секунда гледката на изпепелената и напълно мъртвата ни планета!

Неколцина земляни ще имат нещастието да видят с очите си Страшния съд и да преживеят още известно време след неговото настъпване, защото няма да са на Земята по време на „финалното шоу“. Човечеството през последните десетилетия работеше усилено както за собственото си самоунищожение, така и за търсене на изход – за издирването на друго място в Космоса, където да се преместим, ако тук вече не става за живеене. Най-смелите фантасти предлагат да тераформираме Венера, която да предложи условия за живот – доста близки до тези на Земята. Огромната част от учените смятат, че е възможно да пратим хора и на Марс, за да проправят път към нейното заселване. В последната година обърнахме отново взор и към Луната, колкото и малка опция за спасение да е естественият спътник.

Всички изброени варианти все още са само в сферата на научната фантастика. Реалното постижение на науката до този момент е изграждането на Международната космическа станция (МКС), която е единственото друго място във Вселената, приютило земляни, напуснали пределите на Земята. Именно членовете на екипажа

ще се окажат последните живи хора,

ако глобалната катастрофа наистина ни връхлети. Не че някой измежду малцината достатъчно подготвени мъже и жени, които прекарват дни, седмици, а понякога и месеци на МКС, се чувства богоизбран точно по това направление. Защото сега планетата ни изглежда сравнително сигурно място, а там горе, на около 400 км от земната повърхност, не е нито удобно, нито уютно, нито безопасно. И все пак това е единственият втори дом на човечеството и така ще бъде за вероятно десетки и стотици години напред.

Международната космическа станция е най-амбициозният, високотехнологичен и скъп проект в цялата човешка история. Неслучайно за изграждането на наша база в околоземна орбита са необходими усилията на най-богатите и напреднали в техническо отношение държави.

Началото на извънземното строителство е дадено през 1998 г. На 20 ноември същата година към Космоса потегля руският модул „Заря“, който е изведен в орбита от ракетата носител „Протон“. Мисията става възможна благодарение на обединените руско-американски усилия. Впоследствие към „Заря“ са скрепени още 14 модула, което е абсолютно чудо на човешката цивилизация. Защото там, в безвъздушното пространство, няма багери, бетоновози, кранове и всякакви други съоръжения, улесняващи работата на строителите. Там всичко трябва предварително да е изчислено до милиметър, за да пасне добре и да заработи. Космическите строители инвестират 150 млрд. долара само за изграждането на МКС, а след това от 1998 г. досега са похарчени още десетки милиарди за безпрепятствената работа на уникалното съоръжение.

А защо е необходимо то на човечеството ли? Научете с новия "Космос".