Ах, леле. След вчера си мислех, че няма какво да видя повече. Ето ни пак на концерт. Излизат три девойки в носии и си казах като всяка попретръпнала българка “Е, закъде сме на концерт без народни песни”, докато тези три изумителни дами не запяха. Трио Евридика. Носителки на редица награди, както и участие в албум, печелил латино Грами.

Три нимфи на акапелното пеене. И докато слушаш, започваш да забелязваш колко са им сребърни пендарите, колко са им блестящи очите, колко са им красиви престилките. Как внимателно пристъпят в такт с гласовете си.

Направо ми извадиха сърцето и за пореден път си казах, че тази музика си ми е в кръвта. Нищо не мога да направя. Ни да се обяснявам, ни да се оправдавам.

Те ми пеят и аз ги чувам и те ме чуват, че ги чувам. Вълшебна история, дето се случва вече столетия.

Вокално трио Евридика. Великолепни.

Босилеград.

Международен детски фестивал

*От фейсбук!