Мина точно една година от последната ни целувка. Дни след това една голяма буря взе да върти живота и емоциите ми. Но аз съм силна и винаги съм била. Надживях стреса, загубата, жълтата помия, вмешателството в добре пазеното ми до този момент лично пространство, преминах като по въглени през алчност и завист . Хванах вълната и се качих върху нея за да не ме залее и удави. Разбрах кои са приятели и "приятели". В живота ми влязоха и невероятни хора, които са до мен. Не се чувствам сама и уплашена. Нямам страхове, а смели амбиции. И днес като се връщам в мислите си към тези моменти....благодаря ти Бояне. Имахме не лоши 15 години семеен живот. Бяхме толкова заети да си гоним щастието, че не съм разбрала кога си увлякъл толкова хора след себе си. Няма да позволя да те забравят и този огън да угасне. Много хора имат нужда да вярват в чудеса.

За да следва човек мечтите си се иска много смелост...

Великден е....една свещ може да запали хиляди други!

Христос Воскресе!

*От фейсбук!