Биете си децата. Горките вие, горките те
Скъпи приятели,
Вчера ли, днес ли, един бивш министър и страстен фен на ФК Арсенал се похвали в интернет, че е “бил задвратник” на сина си в унисон с християнските и прабългарските ценности, пристигнали на кон от далечни земи, защото наследникът не искал да ходи на училище.
И пак леко шеговито, леко гордо и малко обидено започнахме да си повтаряме, че е много хубаво да си бием децата. Имало, разбирате ли, един здравословен бой, който всеки трябва да изяде, за да постигнем всемирен баланс. И детето възпитано и родителят разтоварен.
Мен никога не са ме били. Никога. Никога майка ми и баща ми не са ме удряли, не са ми дърпали ухото и не са ме щипали.
Сега, верно те не са най-големите християни на планетата, нито пък са били членове на партията. Майка ми няма народна носия в гардероба си, баща ми няма двайсет и пет декара домати на село, защото няма село.
С други думи, особени хора.
И какво мислите се получи от цялото това небиене, нещипане и недърпане за ухото?
Израснах с мисълта, че тялото ми е неприкосновено и никой няма право да му посяга, ако аз не позволя.
Не станах лигла. Не се отпуснах.
Не продадох апартамента на родителите ми за наркотици.
Работя от 13 годишна. Завърших с отличие висше образование. Без един шамар.
И сама си изкарвам парите от не си спомням кога.
Не вярвам в боя. Вярвам, че съм неприкосновена и ако някой ми посегне с цел да злоупотреби с тялото ми, ще умре.
Вярвам, че съм силна, смела и мога да пробвам какво ли не. Защото никой не ме е победил още докато съм била на пет с един плесник.
Дали съм удряла децата си? Не. Може да съм побутвала енергично нечий тригодишен задник в някаква посока веднъж дваж, но да ударя детето си е абсурд.
Но пък не е и трагедия. Фатално ли е да си изпуснеш нервите и да удариш детето си? Не мисля. И все пак, скъпи приятели, които си биете децата, спрете да се гордеете с това. То не е кой знае какво. Ритате вързано куче.
Въртите шамари на по-слаб от вас. Удряте защото считате, че имате право. Нали си е мое, ше си го спукам.
Няма гордост във физическото насилие над по-слаб. То е жалка работа, срамна и достойна за съжаление.
Биете си децата. Горките вие, горките те.
От фейсбук
Най-четени
-
Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Първият концерт на Лили Иванова е с фалстарт. Публиката: Хей, малката, свършвай по-бързо!
Успехът идва първо в Румъния 48 години. Точно толкова дълъг сценичен път извървява Лили Иванова от първата си поява на голяма сцена до препълнената 13-хилядна зала, скандираща името й бис след бис
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Тодор Живков показва на Фидел Кастро най-старото тайно скривалище у нас
Подозират, че Първия си е имал и частен бункер заради банята с паркет Бункер, намиращ се под двореца в Кричим, е най-старото скривалище у нас. Под емблематичната постройки е изградено убежище за
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите