Войни, санкции, хиперинфлация, бедност, убийства и те - на трона на една бивша държава. Подробности за началото на обсебващата патологична любов на юриста Слободан Милошевич и социоложката Миряна Маркович, млади жители на Пожаревац и членове на Партията, по-късно абсолютни владетели и унищожители на Югославия, са описани в книгата на Славолюб Джукич "Той, Тя и ние".

Младата Мира Маркович пристига през 1968 г. в Задар на посещение при съпруга си, войника Слобо. Тогава те вече са заедно от десет години, тъй като се познават от дните си в гимназията в Пожаревац, от комунистическата младежка организация, когато Маркович е била на 16, а Слобо на 17 години. По-късно се женят, преселват се в Белград и им се раждат две деца. Мария е родена през 1965, а Марко през 1974 г.

Тогава, по време на срещата им в Задар, и двамата още не са известни в обществото. Във времето на другарите, когато властваше обетът за мълчание, Мира изговори едно изречение, което по-късно, за съжаление, ще се окаже напълно вярно. По-малко от две десетилетия по-късно Слободан Милошевич стана председател на Централния комитет на Съюза на комунистите на Югославия, през 1989 г. първи президент на Република Сърбия, а през 1997 г. и президент на СР Югославия.

"Тук един ден ще стои и снимката на Слобо"

"Ето едно събитие, което е повод за тези спомени и което, меко казано, е изненадало сдържаната роднина на Миряна. Докато се разхождат из улиците на Задар и си говорят, спират пред витрина, на която на почетно място стои снимка на Тито в рамка. Миряна дълго гледа витрината, а после се обръща и тихо казва: "Така един ден ще стои и снимката на Слобо". Роднината й я гледа с любопитство, малко смутено, има основание и да се уплаши от това, което е чула. Да се осмели някой толкова дръзко да определя наследника на другаря Тито, световния лидер, бащата на нова Югославия, "нашето минало, настояще и бъдеще" и да види на мястото му своя млад съпруг, това прехвърля всяка мярка", пише в книгата си Славолюб Джукич.

По това време тя тъкмо е завършила социология, а той - право. И двамата са били членове на Партията още от гимназиалните си дни, естествено, тъй като това бе единственият начин за сигурен и приятен живот.

"Всичко започваше и завършваше с партийна активност", пише Джукич.

Не са се разделяли

Преди обаче Милошевич да застане начело на политиката на тогавашна Югославия, а същевременно Мира, както твърди Джукич, да го управлява задкулисно, трябва да се спрем на началото на създаването на тази мощ и на началото на тази обсебеност и патологична емоционална привързаност, описана в книгата "Той, Тя и ние" като нещо "повече от обичайна младежка връзка". Те са дотолкова заедно, че по собствените им признания най-труден за тях е животът отделно един от друг, пише Джукич. Единствените моменти, когато се е случвало да бъдат разделени, са били, когато Мира като гимназистка прекарвала лятото с баща си Момо Маркович - народен герой, партиен активист и висш функционер, и втория път, когато Слободан отбивал военната си служба.

"Мира - управляващата задкулисно"

Основния белег на отношенията между Слободан и Миряна писателят описва с думите "да останеш на заден план, а да бъдеш силен, да помагаш на съпруга си, за да укрепиш и собственото си положение". С други думи, както твърди един от най-известните сръбски журналисти, "ако нея я нямаше, нямаше да го има и Милошевич, а ако го нямаше него на тази позиция, на която го доведе тя с манията си да доминира, нямаше да я има и нейните власт, нямаше да стане "най-могъщата жена в историята на Сърбия".

Ако някой не й харесваше - нямаше да го има повече. Болезнената грижа съпругът й да не бъде обграден от "лоши хора", както казваше тя, или просто желание да властва до президентския пост на съпруга й, позволяваха на Мира да назначава посланици или да сменя журналисти. Така например нейният сподвижник, професор Слободан Ункович, след завръшщането си от Китай полуми похвала и бързо бе назначен за посланик, докато един коментар за "неизмита коса" означаваше край на кариерата на журналиста Слободан Йованович.

Все пак трябва да се каже, че въпреки огромното си влияние върху Слобо между четири стени, Миряна Маркович никога не е имала власт официално. Осмен академичната си кариера, тя бе известна с политическия си ангажимент само като една от основателките на Югославската левица /ЮЛ/, която бе част от управляващата коалиция през втората половина на 90-те години, но която самостоятелно никога не е имала политическа тежест.

"Мили, трябва да го направиш"

Журналистът и писател Славолюб Джукич пише в книгата си и че "сръбският президент е заложник на жена си".

"Повече държеше на доброто мнение за Миряна, отколкото за него, което е необичайно за човек, който смята, че светът е в краката му. Готов е да направи всичко за нея. Само при едно условие от съществено значение за него: да се знае кой е първи, думата му да е последна. Ще направи всичко, което иска тя, но с негово съгласие. Той да каже: може", описа отношенията им Джукич.

Мира беше "вдъхновение, водач и смисъл на живота" на Слобо, а той стана "доброволен изпълнител на желанията й".

"Тя бе единствената личност, пред чиито искания /"Мили, трябва да го направиш!"/ се пречупва автократичната и славолюбива природа на този човек", писа Славолюб Джукич. Мира и Слобо заедно, но и поотделно, са най-лошият символ на бедата, която неприкосновано властваше в Сърбия през 90-те години. А докато гражданите се задушаваха в недоимък, двойката Милошевич-Маркович трупаше огромно богатство, извършвайки редица престъпления, за които нито един от тях никога няма да отговаря. Изгодната контрабанда на тютюн, злоупотребите с апартаменти и политическите убийства са само някои от тях.

През 2001 г. Милошевич е предаден на Хагския трибунал, където е съден за военни престъпления, извършени по време на войната в Косово. Той обаче не дочака края на процеса - почина в затвора в Хага на 11 март 2006 г. Както и съпругът й, и Мира Маркович няма да отговаря за редица престъпления.

Ролята на Мира в организацията на политически ликвидации

Макар ролята на Мира Маркович за организирането на политически убийства да не е разследвана докрай, предполага се, че и за това тъкмо влиянието й върху Слобо е било от решаващо значение. Съпругата на Милошевич не е обвинена официално за участие в убийството на собственика на "Дневни телеграф" Славко Чурувия, но името й се споменаваше в разследвнането на това престъпление.

Смята се, че е била гневна на Чурувия заради журналистическата му работа и по нейна поръчка в "Политика екстпрес" се появи срамният текст "Чурувия дочака бомбите". Този текст даде начало на хайката срещу Чурувия и бе увод в ликвидирането му.

Бившият председател на Председателството на Сърбия Иван Стамболич бе убит на 25 август 2000 г. В заключителната си реч на процеса на престъпната трупа, която уби Стамболич, прокурорът между другото каза:

"Режимът установи няколко структурни нива: така наречените дворцови интелектуалци, икономическа мафия, тайна и друга полиция, армия, управляващи партии и всичко това със Слободан Милошевич и съпругата му Миряна Маркович като център на мрежата и персонифискацията на тази система", каза прокурорът.

(От БТА)