Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Подслушват и прилепите ПОДСЛУШВАНЕ: Доц. Пандурски изучава със СРС-та прилепа езерен нощник.

 

 

 

Учени от БАН използват същите СРС-та, от които се опариха някои от най-важните мъже в държавата.
Изследователи от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания прилагат специфична техника, за да подслушват прилепи и да заснемат мечки и лисици.
По същия начин еколозите от Национален парк "Централен Балкан" прибягват до специална записваща техника, с която преброяват бухалите и совите в Балкана.
"Едва ли и до ден днешен щяхме да подозираме за съществуването на миотис дазигнеме по нашите ширини, ако не бяха специалните записващи средства", обяснява пред "168 часа" доц. Иван Пандурски от БАН. Със сложното латинско наименование се нарича


прилепът езерен нощник


който произлиза от семейството на гладконосите прилепи. Доцентът разкрива приликите между специалните разузнавателни средства, разтресли държавата в последните дни, и устройствата, чрез които се записват звуците на прилепите.
"Аналогията може да се счита за пълна. И двете проследяват скрити комуникации на записваните и как те реагират, когато си мислят, че никой не ги вижда и чува. И двете разкриват замаскиран начин на живот. Нашата цел е съвършено различна, разбира се", обяснява доцент Пандурски. Освен приликите, експертът от БАН разяснява спецификите на записването на гласовете на дребните бозайници. Оказва се, че за


записването на звуците


на прилепите е нужна доста по-съвършена и изпипана техника от тази, с която се съхраняват телефонните разговори на първите хора в държавата.
"Апаратурата е твърде специална, тъй като прилепите общуват чрез ултразвук, който е недоловим за човешкото ухо. Освен да записват звуците, нашите СРС-та трябва и да ги трасформират, за да може да ги чуем. Прилепите издават изключително къси ултразвуци. Те варират от две до три милисекунди. Това е едно изключително кратко звуково съобщение. Чрез тази апаратура звукът се разтегля десет пъти във времето, за да можем да извлечем нужната информация", обяснява характеристиките на специалната програма доцентът. Подобно на него колегата му доцент Васил Попов също използва записващи уреди, чрез които заснема топлокръвни животни. Технологията се нарича фотокапан. Тя заснема горски видове, докато те необезпокоявано тършуват за храна или душат за женски.


Чрез фотокапани


бяха открити много видове дори за науката. Самият метод се състои в поставяне на фотокапаните на местообитанието в даден район, който искаме да проучим. Много животни, които считахме за изчезнали и много редки, се оказа, че все още се размножават на воля. Така за пръв път беше регистриран ивичестият заек на полуостров Индокитай. След като беше уловен екземпляр, се оказа нов род и вид за науката", обяснява доц. Попов. Той си има собствено обяснение защо се налага
в изучаването на поведението на горските обитатели да се включват специални записващи средства.


"Животните по цял свят са станали изключително предпазливи. Понастоящем почти няма вид, който да не е засегнат по някакъв начин от дейностите на човека. Всичките вредят на животните по някакъв начин. Най-пагубен ефект имат бракониерството, ловът, изсичането на горите, всичките унищожавания на местообитания. За да се опазят и да оцелеят, животните са се научили почти да не влизат във визуален, както и какъвто и да било друг контакт с човека. По тези причини фотокапанът се оказва сред най-ефикасните начини за изследване. Отвори ни нова врата към изучаването на животните", продължава доц. Попов.
Със СРС-та се извършва и преброяването на кукумявки. В продължение на два месеца служители на третия в България Национален парк "Централен Балкан"


усилено търсят сови


кукумявки и бухали. Таксацията на нощните птици не е лесна работа. Совите и техните братовчеди са потайни същества. Те са единствените обитатели в парка, които могат да бъдат броени само с ослушване. За целта всички преброители са снабдени с фенерчета, диктофони, тефтери за записване на резултатите. Прилежно отбелязват часът и мястото, където е чута кукумявката. За целта се искат остър слух и здрави нерви. Нощните птици успешно имитират умиращи хора, плачещи бебета и жални вопли за помощ. Мъжките кукумявки и сови се перчат с


гласовите си възможности


пред женските птици. Служителите на Национален парк "Централен Балкан" също са свикнали с нестандартната птича песен. Те кръстосват Стара планина, където се намира паркът, за да търсят сови и бухали. Две групи от дирекцията на парка се подготвят да сгащят нощните птици и да ги изброят.
Не е необходимо човек да присъства по време на записването с технологията, която улавя всеки звук на прилепите. Апаратурата може да бъде оставена на открито.
"В София, особено през есента, прилепи


прелитат с хиляди

Крият се най-често в цепнатините на блокове, под керемидите в къщите. Когато стане тъмно, не можем да ги видим, така че на помощ идва тази апаратура. Използваме ги в специфични местообитания, за да докажем има ли прилепи, мигрират ли", разказва за начина на заснемането на звуковете на прилепите доц. Пандурски.
"У нас методът на фотокапаните се използва все още слабо. Най-вече поради финансови причини. Един фотокапан струва средно между 200 и 500 евро, а за да бъде ефективна работата с тях, трябва поне 20-30 да се монтират", обяснява доц. Попов.

 

Валерианът привлича котки


"Поставяме фотокапаните около места за водопой и хранене на животните. В някои случаи решаваме да сложим и храна за примамка. Освен кокали и месо, животните може да се поблазнят и от определени субстанции. Така например е сигурно, че валерианът привлича котките. Тревопасните най-често примамваме с картофи, фъстъци и ябълки", обяснява доц. Попов.

 

Сови срещу кукумявки


"ИЗПОЛЗВАМЕ какви ли не хватки, за да накараме совите да се обадят. Дори в себе си нося запис на песен на малка кукумявка. Надявам се да привлека по-големите, които със сигурност ще се опитат да я убият", шепне еколог. Той се е включил в групата, която се изкачва на по-голяма надморска височина. Експертът пуска песента на врабчова кукумявка, но по-големите пернати хищници не се хващат на номера.

 

Всеки бухал по веднъж


"ВЪОБЩЕ не става дума за броене на диви зайци. Работата ни е много сериозна. По този начин се опитваме да установим приблизителния брой на совите. Те са богатство за нашия парк и сме длъжни да следим популацията им", разпалва се Дияна Терзиева, началник сектор в дирекцията на парк "Централен Балкан". Тя не се включва в броенето на сови. Двете групи с броячи се разпределят пред къщичката на рейнджърите, които пазят парка. Едните се качват нависоко в планината, за да търсят бухали, а другите са задължени да обходят по-широк периметър и да се ослушват за кукумявки и сови. Правилата на работа в планината са строго регламентирани, защото в противен случай учените могат да преброят едни и същи кукумявки, и то по няколко пъти. Към всеки екип е прикрепен рейнджър, който отлично познава местността. Когато се обажда горската улулица, рейнджърът съобщава мястото, записва се и часът. Ако и колегите от другия екип са чули птичи крясък в този район, значи става дума за една птица.