Минах по Графа. Настъпих маламашка. Спънах се в чук, теглих му една и веднага след това се спънах в конец, с който някой, когото не видях, защото беше обвит в облак пушилка, нивелираше плочки.

Два пъти щеше да ме блъсне трамвай, като единия път ми издрънча във врата и май тогава настъпих маламашката, понеже от ужас се втурнах да се спасявам, внимавайки същевременно (!!!) да не се спъна в жълтия конец и да се просна на релсите. Един вид предпочетох маламашката пред трамвая, за което се иска много бърза мисъл. Навремето така предците ни са избирали между саблезъбия тигър и мечката.

След това малко спрях и псувах.

Тръгнах пак и попаднах на отсечка, покрита с шперплат, после друга, покрита с ламарина, и накрая на една, покрита с железни листове, опънати над нещо, което може да е ров, може да е труп, а може и да е труп в ров, никой не знае.

Видях баби, които минават улицата като диверсанти - оглеждат се, залепят се за ламаринените огради, за да не ги отвее вихърът от минаващия трамвай, тичат колкото сили имат и на следващия ъгъл - пак така.

Ватманите на същия тоя трамвай според мен гледат на преминаването по Графа като на някаква кушия и пердашат с бясна скорост от Строителния техникум до Славейков, което пък държи всички пешеходци по улицата в едно спретнато и поривисто шизофренно състояние, в което всеки е готов да скочи вляво или вдясно, но никой от другите не знае кой накъде ще скочи. Нека да е изненада!

За почитателите на съвременното градско изкуство - бъдете спокойни, бетонните триъгълници още са там, бетонните паралелепипеди - и те. И дори когато се струпа тълпа от трима-четирима граждани пред някой магазин, и тръгнеш да ги заобикаляш, бетонният триъгълник се стаява някъде там, скрит невинно в тълпата от глезени, и просто чака черепа ти в гостоприемна прегръдка.

И не че толкова обичам драматизма, но трябва да призная, че нарцисите, които се продават наоколо, дават един финален и заупокоен щрих на тоя абсурд.

Не знам какво става с тая градска среда и с тия ѝ ремонти на тая среда, но според е най-добре просто някой да дойде да я опее - и средата, и ремонтите, и да я погребем, и да изчакаме по-развита цивилизация да ни превземе и да ни построи тротоар.

*Коментарът е от фейсбук