Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Окончателно! Главното мюфтийство ще може да си плаща дълговете разсрочено

Главното мюфтийство, както и останалите регистрирани вероизповедания, които имат задължения към държавата до 31 декември 2018 г., ще могат да ги погасят в срок до 10 г. Това решиха депутатите на второ четене със 111 гласа “за”, 5 “против” и 6 “въздържали се” в Закона за вероизповеданията.

Първоначалният проект на закона предвиждаше Главното мюфтийство да получи амнистия на задължения си, които по неофициална информация са малко над 8 млн. лв. за осигуровки. Проблемът бе, че заради натрупаните си задължения, мюфтийството не можеше да получи новата държавна субсидия от минимум 15 млн. лв., която бе гласувана през декември миналата година. След голямо обществено недоволство обаче депутатите измениха закона.

Сега в закона се предвижда, ако вероизповеданията поискат, да получат отсрочка до 10 г. за погасяване на задълженията. В този период те ще дължат основния лихвен процент. Според закона отсрочката може да се даде за натрупани задължения за данъци и задължителни осигуровки, както и за други публични задължения.

В закона вече е и задължително разписано, че държавната субсидия ще се дава само на Главното мюфтийство. Причината бе, че досега се предвиждаше тя да е за “мюсюлманското вероизповедание”. Така написан законът обаче обхващаше регистрираното мюсюлманско-сунитско вероизповедание на бившия главен мюфтия Недим Генджев.

Не е вярно, че с упоменаването на бенефициентите правим екслеге. По въпроса има ли спор къде да отиде субсидията - няма. Едната цел на закона е да се спре получаването на възнаграждения от чужди държави. Целта е да я получи това вероизповедание, което е получило пари от Турция, обясни промяната в закона депутатът Йордан Цонев, който е и сред вносителите на законопроекта.

Забраната чужди държави да дават пари на вероизповеданията у нас пък не успя да мине второто четене на закона.

На консултативен съвет при президента Радев решихме, че трябва да се направят промени, за да се прекрати външното финансиране, защото това е заплаха за националната сигурност. Това е така. Напълно ясно е, че когато някой финансира вероизповеданията в страната ти има опасност. Много съжалявам, че колегите от БСП ги няма тук, защото тогава този текст щеше да бъде приет, заяви атакистът Павел Шопов. В началото на заседанието той дори предложи да се отмени гласуването на закона изцяло, но това не бе прието от останалите депутати.

В голяма грешка сте. Ако БСП бяха тук нямаше да го подкрепя. БСП в прламента са еталон за хамелеонщина. Не бъдете наивен. Не ви отива на годините, скастри го пък лидерът на НФСБ Валери Симеонов.

Нашето предложение наистина цели да се гарантира националната сигурност. Не е ясно защо обаче вероизповеданията се обявяват против, коментира пък Юлиан Ангелов от ВМРО.

И аз съм съгласен с много от изказванията на колегите, скочи и депутатът от ДПС Йордан Цонев. Той напомни, че още когато законът се подготвяше миналата година, бяха внесени два законопроекта - един на патриотите и един на ГЕРБ, БСП и ДПС. И подчерта, че и в двата се е предвиждала такава забрана, но не се е приела.

Предложението обаче предизвика спор между депутатите в пленарната зала. Затова депутатът от НФСБ Борис Ячев предложи 15 минутна почивка, в която председателите на парламентарните групи да се съберат при шефката на парламента Цвета Караянчева и да се разберат.

Не е минал един час от началото на заседанието. Но, ако колегите са съгласни, ще нарушим правилника, отвърна му Караянчева. Депутатите обаче се съгласиха и заседанието бе прекъснато.

След обсъждането при Караянчева предложението бе отхвърлено с 20 гласа “за”, 5 “против” и 112 “въздържали се”.