Или защо казваме “Който не работи, не трябва да яде”, а американците - “Който работи, ще яде”

Политиката иска на всяка цена да бъде най-важното животно на земята.

Фридрих Ницше, перифраза от “Тъй рече Заратустра”

The first cut is the deepest - пее през 70-те години Род Стюарт. Това, преведено етологично, звучи така: раните върху народопсихологията ни са много дълбоки и трудно заздравяват. Имаме престижни таланти в науката, изкуството и спорта. Но трудно изграждаме колектив, колективни сме само в търпението, социалният ни мозък е ленив. Метафорично (и с отпечатък от Ориента) един български войник може да се бори със сто чужди войници, но сто български войници не могат да се борят с един чужд войник.

Егоизъм и подчинение преобладават над съпричастност и свободолюбие. Ние сме повече еснафско и пациентско, отколкото гражданско и здраво общество.

Нашето мислене,

оттам и поведение,

често е негативно

Италианците казват: Сampa cavallо che l’erba cresce (“Яж, коньо, докато тревата е зелена”), ние казваме - “Трай, коньо, за зелена трева”. И “Преклонена глава остра сабя не сече” – колективният жест на народ, който поддържа 500 години турско робство, 45 години комунистическа диктатура и 29 години корумпирана демокрация.

Във “Вавилонската библиотека” на Борхес първо намираме “книгата Оправдание”. Ние се

оплакваме от

“лошото място”,

но не правим “хубавото място” – не осъзнаваме мъдростта на големия испанец Антонио Мачадо:

Пътнико, твоите стъпки са

пътят, и нищо повече;

пътнико, няма път,

пътят се прави от твоето вървене.

Ние стоим в кръчмите, говорим и пием, понякога само пием - забелязва Мечо Пух. Традиционната ни агорафобия (страх да протестираме на площада), превърнала се в инстинкт за самосъхранение, поддържа властта и последващата несправедливост и беззаконие.

Така в България

срастването (адхезия) на политици-с-мафия

е по-силно дори от това между клетките и заобикалящите ги извъклетъчни структури, което се контролира от ензим, наречен “фокална адхезивна киназа” (ФАК). Повечето образовани българи разбират добре звука и смисъла на английския език – защо тогава продължаваме да търпим тази адхезия?

За да се възпроизвеждат, раковите клетки се делят неограничено и забравят да умират. Освен това на входните им врати (мембраните, които ги ограждат) е написано: “Не ме яжте!” – почеркът е на протеин, наречен CD47 (cluster of differentiation с молекулно тегло 47 кило Далтона).

В политиката, която боледува (патологична политика, патополитика), този клетъчен императив означава “имунитет на политиците към съдебни дела”. Тогава те се възпроизвеждат неограничено и

метастазират в различни партии и министерства,

също така – в Брюксел, Страсбург, Ню Йорк и Вашингтон. Това е новата номенклатура, родена от корумпираната демокрация. Ако имаше лустрация, щеше да има кастрация на бившите номенклатурчици и сега те нямаше да са политици, бизнесмени и професори.

Обществото на клетките е саморегулиращо се, по-гражданско е от “България на гражданите” и от многобройните десни и леви политически клонинги. За да има здрави хора в здрава политика, “Забрави частното, грижи се за общественото!” (латински – Obliti privatorum publica curate) трябва да бъде изписано на входните врати на парламента, министерствата, президентството и кабинетите на евродепутати. Но за това са нужни политици със “здрав дух в здраво тяло”.

Ще трябва обаче да отида до рибарското селище на Траката край Варна и да запитам големия писател и поет Коста Радев какво точно е имал предвид, като е написал:

“Когато е в хармония с тялото,

душата не флиртува ли с дявола?”

“Опитаха да ни погребат. Не знаеха, че сме семена” – гласи една мексиканска поговорка. Това означава, че българския народ ще го има въпреки ББ, ЦЦ, СС, АА, КН... Някой трябва да даде позитивния тон – хорът (може би) е готов да запее. Доказа го с протеста на майките в защита на децата им, с отхвърлянето на джендърската Истанбулска конвенция и с несъгласието си за Националната стратегия за детето (2019-2030) и за опрощаването на дългове за над осем милиона лева на Главното мюфтийство...

Затова нека Диана Дафова да пее песента си "Пречистване" в Народното събрание, Министерския съвет и президентството - дано политиците се научат да работят за “една България в хармония” подобно на Дафова, когато пее за “един свят в хармония”. Иначе ще продължаваме да слушаме

“песента на козите”

– трагедия (гр. tragos – коза, aeidein – пея). И да се въртим в порочния кръг на циклотимичната ни народопатология – възхвала-и-отричане, ура-и-ууу, надежда-и-разочарование – един перманентен film noir, смола, изпражнения, “Дзифт”, патоморфология в картините на Франсис Бейкън, българска патополитика.

Послеслов

Когато започна да пише разкази, а не да работи като лекар, за което има отлична диплома, майката на Людмил Станев беше много притеснена и често му повтаряше: “Писателството е диагноза”. Людмил написа много хубави разкази, стана известен писател, майка му се успокои и отхвърли диагнозата си.

Сега ние, народът, трябва да се събудим, да излезем по улиците и площадите на България и да повтаряме: “Политиката е онкодиагноза. Човекът трябва на всяка цена да е най-важното животно на земята”.