Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Около 40% от възрастните в България без реимунизация против тетанус

811 929 долара струва лечението на 6-годишно дете в САЩ, което се разболява от тетанус, пише Huffington post. Случаят придобива световна известност, защото на неваксинирания малчуган му се налага да прекара 47 дни в интензивно отделение.

Това се оказва първият случай на тетанус, регистриран в щата Орегон от повече от 30 години. Детето живее във ферма, където се наранява. Не е водено на лекар, а всъщност и не е с поставени ваксини. Раната привидно се оправя, но детето започва да проявява симптоми като силен плач, сковаване на челюстите, мускулни спазми. Дори тогава родителите не го водят на лекар, а търсят спешна помощ едва когато и дишането му се затруднява. Оказва се тетанус. Лечението е продължително, трудно и изключително скъпо. Освен че детето прекарва 47 дни в интензивно отделение, то се подлага на седмици рехабилитация, за да може да се възстанови.

 Тетанусът е тежко заболяване, което се причинява от бактерията Clostridium tetani. При хората тетанус настъпва най-вече в резултат на убождане, замърсяване на рани, при по-тежки контузии включително и фрактури. Особено опасни са малките прободни рани със замърсени остри предмети, за които обикновено не се търси лекарска помощ. Инкубационният период обикновено е между 7 и 21 дни. Вече попаднала в тялото, бактерията започва да отделя невротропен токсин, който има силно въздействие върху нервната система. Най-характерните симптоми са болезнени мускулни контракции, спазми и гърчове. Често се наблюдава много висока температура и обилно потене.

В книгата "Да оцелееш като родител" д-р Бояна Петкова пояснява: "Clostridium tetani e анаеробен микроорганизъм, т.е. развива се в лишена от въздух среда, например в замърсени, затворени рани, и отделя токсин. Заболяването протича със спазми на отделни мускулни групи или мускулатурата на цялото тяло. Смъртността е много висока и се дължи на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура и спиране на дишането. След първоначалните имунизации реваксинации за тетанус се правят на всеки десет години, както и в случай на злополука с повишен риск. Тогава могат да се приложат и готови антитела – тетанус антитоксин."

Лечението се осъществява единствено в болница, най-често в интензивно отделение, за да се следи възможността за дишане на заболелия. След прекарване на болестта обаче не се изгражда имунитет и е възможно човек да се разболее отново, ако няма поставени ваксини. Оказва се, че именно тези срещу тетанус често се пренебрегват, понякога от разсеяност. Споровете за ваксините в нашето общество са много крайни. Но дори и добросъвестните родители, които поставят имунизации на децата си, понякога забравят, че и те самите подлежат на нови дози ваксини. Именно тези против тетанус и дифтерия трябва да се правят на всеки 10 години.

 Според Имунизационния календар на Република България най-много задължителни ваксини се поставят на децата до около година и половина – тогава се поставят против хепатит Б, туберкулоза, полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце, пневмококи, морбили, паротит и рубеола. Реимунизации за някои от тях се правят на шест, на седем, на единайсет, на дванайсет и на седемнайсет години. След това обаче по закон след навършване на 25 години на всеки 10 се прави реимунизация против тетанус и дифтерия. Оказва се, че около 40% от хората обаче забравят за нея и имунизационното покритие рязко спада.

Това показва анализ на изпълнението на дейностите по имунопрофилактика в България за 2017 г., разработен от д-р Надежда Владимирова, д-р Антоанета Минкова и доцент Анна Курчатова от отдел "Епидемиология" при Националния център по заразни и паразитни болести. Специалистите са категорични: "Тенденцията за намаляване на имунизационния обхват при реимунизациите срещу тетанус и дифтерия при възрастните хора, отчитана през последните 20 години, се запазва, като през 2017 г. показателят е с най-ниски нива. Дължи се на различни причини: отпадане на здравно неосигурените лица до пенсионна възраст от пациентските листи на общопрактикуващите лекари, неявяване на подлежащия контингент и не на последно място, поради миграция на населението."

Данните за 2017 г. показват, че хората на 25-годишна възраст, подлежащи на реимунизация срещу тетанус и дифтерия, са били 68 642, от които 38 592 са си поставили ваксини. Имунизационният обхват е 56,2%. В по-горните възрасти процентите са съответно: на 35 г. – 58,5%; на 45 г. – 60,4%; на 55 г. – 63,3%; на 65 г. – 66,2%; на 75 г. – 66,6%, на 85 и повече години - 56,8%. Това ниско покритие се оказва проблем, тъй като спори на Clostridium tetani са широко разпространени в почвата, където попадат чрез изпражненията на животните.

При риск от развитие на тетанус се поставя спешна ваксина. Най-вече след нараняване от ръждиви, тъпи или замърсени с пръст предмети, след ухапване от животно, при получаване на големи рани с разкъсвания, както и при дълбоки рани, замърсени с пръст. Според специалисти добра защита имат децата с 4 дози поставена имунизация. Първите се поставят на втория, третия и четвъртия месец (като част от пет или шесткомпонентна ваксина). На година и половина се поставя четвъртата доза. След това се прави реимунизация на шест години, на 12 и на 17 години. А след това на всеки десет. Ако се спазва този имунизационен план, би трябвало рискът от тетанус да е минимален.