През юли 1930 г. аржентинската полиция разкрива най-голямата международна престъпна мрежа за търговия с женска плът. Център на групировката е Буенос Айрес, но тя разполага с бюра за набиране на момичета из цяла Европа и други континенти.

Разкритията започват в Хамбург, където в началото на лятото са заловени група тийнейджърки и техните придружители малко преди да отплават с кораб за Южна Америка. Няколко дни по-късно подобна група е заловена на пристанището в румънския град Кюстенджа.

При разпитите се установява, че заловените мъже трябвало да транспортират девойките до Буенос Айрес, откъдето щели да бъдат препратени с параходи за различни краища на света, за да попълват контингента от

жрици на любовта

Повечето момичета са от бедни селски семейства. Те са възпитавани в строг морал и целомъдрие. Това ги прави твърде доверчиви и уязвими и лесно се хващат на въдицата на изпечените шарлатани. Самозваните агенти ги примамват с обещания, че ще им намерят доходна работа в чужбина като актриси и танцьорки. След като напуснат родината си, момичетата научават истинските намерения на благодетелите си, но вече е твърде късно.

След разкритията европейските ченгета подават сигнал до аржентинските си колеги, които веднага се заемат със случая. В Буенос Айрес са арестувани 400 агенти и неколкостотин момичета от 30 националности. Шефовете на централата са евреи, издирвани в различни държави на Стария континент за тежки престъпления.

Престъпните босове са в тясна връзка с криминалните групировки в големите европейски пристанищни центрове. В Кюстенджа се намира бюрото на централата, което отговаря за Балканите. Момичетата от нашия регион били много търсени и носели високи доходи на търговците.

В тази световна конспирация е замесена и нашата страна. Сред арестуваните момичета има и няколко българки на възраст между 13 и 17 години. Всички са от селски семейства. У нас са обявени за издирване.

Сред имената на арестуваните трафиканти в Буенос Айрес има и няколко, които окончават на "ов". Българската полиция е уведомена за тяхното арестуване и започва разследване за евентуално

българско участие

в мрежата

Според тиражираните навремето информации варненското пристанище също е изходен пункт за доставяне на "живата стока", а в предприятието участват наши криминални елементи. Въпреки усилията си да открие организаторите на канала, българската полиция не постига никакви резултати. Жертвите не смеят да се оплачат, а бандитите знаят как да избегнат правосъдието. Поради липса на заподозрени скоро случаят е пратен в девета глуха.

След разбиването на централата в Буенос Айрес и на повечето от подопечните В тази престъпна мрежа също са въвлечени българи. През 1939 г. столичната полиция арестува 37-годишния софиянец Камен Загоров Костадинов

по обвинение в търговия

с бели робини

Това става, след като в Дирекцията на полицията се получава писмо от 19-годишно момиче с инициали В.К.

Въпросната госпожица пише, че се намира в публичен дом в Казабланка, Мароко, и е поставена при нечовешки условия - глад, мизерия, липса на хигиена, насилие. Тя била изпратена от Костадинов в Марсилия с щедри обещания за доходна работа. Оттам я препратили в Казабланка, където я заставили да проституира. След дипломатическа намеса В.К. е освободена и върната в България.

Разкритията на момичето довеждат до арестуването на Костадинов. Оказва се, че той е бивш полицай, уволнен от служба за неморално поведение през 1936 г. Оттогава е без работа, но това не е пречка да се сдобие с огромен чифлик в околностите на София, където тъне в непознат за българския полицай разкош.

След разкритията на В.К. става ясно, че през периода 1937-1939 г. бившият полицай е изпратил в Марсилия 15 български момичета. Някои от тях не били вече между живите, а други са натоварени на параходи и изпратени в неизвестна посока. Тяхното издирване е почти невъзможно, тъй като трафикантите са заличили всякакви следи.

За тези престъпления в началото на юли 1940 г. Костадинов е изправен на подсъдимата скамейка. Основният свидетел по делото е В.К. Тя е и единствената жертва, която се е осмелила да се оплаче. Пред съда трафикантът на момичета отрича всички обвинения.

Адвокатът му лансира версията за организиран шантаж срещу един "достоен гражданин", и си позволява да отправи

нецензурни обиди срещу главната свидетелка

Въпреки усилията му подсъдимият е признат за виновен, но Софийският областен съд проявява необяснимо снизхождение към него. Осъжда го само на 5 години строг тъмничен затвор и седем години лишаване от граждански и политически права.

Костадинов е първият осъден за трафик на жени, но не е единственият, който практикува тази неморална и нехуманна дейност. Полицията разполага с данни и за други такива, но повечето от тях са извън страната или в неизвестност. В пресата от време на време се появяват сведения за отвлечени български момичета в Багдад, Бейрут, Александрия, Алжир и на други места, но единици от тях успяват да се измъкнат живи.

Случаят Костадинов е показателен и за това, че уволнени или съкратени

полицаи често се вливат

в престъпния контингент

На новото си поприще опитът им на пазители на реда и познаването на закона се оказват безценни предимства. Това ги превръща в кошмар за бившите им колеги. По същия начин, макар и по-рядко, престъпници "в оставка" минават от другата страна на барикадата.С богатия си криминален опит те могат да бъдат изключително полезни в борбата срещу бившите си приятели от подземния свят.