Казват, че разбирането на сатирата е форма на висш интелект и информираност на ума и е присъща за развитите общества, където има медиен плурализъм. Когато сатирата не присъства в медийния поток на едно общество, хората не могат нито да я различат, нито да я разберат, за което е необходимо многопластово възприятие на действителността и разчупеност на съзнанието.

И както установихме за пореден път, възприятията на повечето граждани на постсоциалистическото общество си остават на ниво многострадална Геновева, за чиято съдба плачат зрителите и й дават съвети какво да прави на сцената. То е на ниво индианец, който влиза в киносалона и стреля по лошите на екрана, то е на ниво дементен старец, който не може да се ориентира в действителността, заради изчезващи умствени функции... "Сатирата не се дебатира -- ти или я вдяваш или не." Майкъл Мур.

*От фейсбук