Доня Тота все ще я заболи стомахът точно преди да седне на масата за вечеря. Жената ще се усмихне благо и ще обясни на своите осем деца, че е по-добре да не яде нищо и тази вечер, за да й премине неразположението. Така и без това оскъдната й дажба моментално потъва в гладните гърла на нейните пиленца. Номерът с болния корем минава успешно някъде докъм 13-годишнината на Диего Армандо Марадона. После момчето, което ще се превърне в може би най-гениалния футболист в човешката история, най-после осъзнава саможертвата на своята създателка. Майката се преструва на болна и гладува, за да има за децата й.

Дон Диего никога след това няма да забрави майчините страдания, които ще изиграят главна роля и в собствената му житейска пиеса. Това, че не е имал на младини, ще го поквари да иска ненаситно от всичко по много, когато светът най-сетне пада в краката му. А когато всяко следващо заведение, кола, джакузи или златист плаж започнат да се повтарят, наркотиците остават единственото забавление, което никога не омръзва. Да, белият прах, инжекцията и малкото цветно хапче имат уникалната способност да вълнуват мозъка ден след ден, месец след месец и после години наред, докато смъртта не донесе вечен покой на изтощеното тяло и изтерзаната душа.

Марадона се запознава с кокаина някъде около най-великите си мигове в Барселона и после никога не се отказва от това опасно приятелство. Колкото повече расте величието му в световен мащаб, толкова по-големи стават и дозите. Дрогата обича Дон Диего именно заради неговото усещане за безсмъртие. Самият Господ Бог не би посмял да посегне на своя образ и подобие, когото дари с толкова много божествен талант.

Така поне си мисли Марадона до онзи първи критичен миг през 2000 г., когато на носилка го вкарват в интензивното отделение. 4 години по-късно футболната легенда отново е на крачка от среща със своя създател, след като е покосен от инфаркт.

Четете в списание "Космос"