Случаите са по-малко, но рискът от усложнения е по-висок

Вкрая на епидемията грипът се кара много по-тежко, защото имунитетът е по-слаб, подчертават лекари. Най-висок е рискът от усложнения като бронхити и пневмонии, но съществува и опасност за сърцето, за бъбреците и дори за мозъка.

“Епидемията си отива – подчерта професор Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. – През изминалата седмица само 16% от пробите на тежко болните с инфекции на дихателната система се оказаха грип.

Докато по време на пика пробите с грип бяха над 50%. Но тъй като още има циркулация на грипни вируси, хората трябва да продължават да спазват нужната хигиена и да взимат предпазни мерки.”

Микробиологът обясни, че винаги към края на епидемията се наблюдава определен феномен – ако епидемията е била от грип тип А, към края започват да се появяват и случаи на тип В: “Тази година например случаите на тип H1 бяха над 10 пъти повече от тези на тип H3. Постепенно намаляха от първи тип и се увеличиха от втория. В момента са около 68% случаите на H1 и 32% на H3.” Специалистът обаче подчерта, че ако човек е изкарал единия тип,

е малко вероятно да се разболее и от втория

“Епидемиите свършват, защото се добива достатъчно напрегнат имунитет в голяма част от населението”, категоричен е професорът. Той обаче обърна внимание на друга особеност – че в края на зимата грипът се кара много по-тежко и носи със себе си по-висок риск от усложнения, затова д-р Кантарджиев призова хората да са внимателни: “Все още има циркулация на грипни вируси. За съжаление в края на грипния сезон се боледува по-тежко, защото имунитетът вече е отслабен след зимата.

Тоест ако човек се разболее през ноември, рискът да развие усложнения е много по-малък, отколкото ако се разболее сега.”

Според специалисти най-честите усложнения са инфекциите на горните дихателни пътища. Най-голям е рискът при малките деца, защото при тях е възможно да се развие бронхит в рамките на часове. Затова лекари съветват да се избягва самолечение преди да се посети лекар. В много от случаите причината може да е съвсем безобидна – ниските температури навън или сухият въздух в стаята заради силно парно. Но в други може да се окаже пневмония.

За пневмония може да има съмнение при продължителна, дълбока кашлица, с придружаващи симптоми като отпадналост, поддържане на температура – дори и не много висока – около 37,2 градуса.

В такива случаи е задължително пациентът да бъде преслушан от специалист, да се направи рентгенова снимка и да се пусне изследване на кръвта.

Учени обясняват, че кашлица може да се провокира и от астма, алергични кризи, гастроезофагеален рефлукс, затова е добре тя да не бъде лекувана самоинициативно, а да се потърси специалист.

След прекаран грип

има риск и за сърцето

Според изследване на британски учени грипните епидемии увеличават значително риска от сърдечносъдови проблеми. Специалистите от Лондонския колеж по хигиена и тропическа медицина са анализирали данните от здравните картони на над 2 милиона британци и са установили, че в период от 15-ина дни след прекарана вирусна инфекция рискът от инфаркт скача почти двойно при хора със сърдечни проблеми и с около 10% при напълно здрави пациенти.

Учените са категорични, че именно гриповете с по-резистентни щамове крият най-много рискове от сърдечни проблеми, като някои от тях директно атакуват миокарда и могат да предизвикат много бързо развитие на миокардит.

Затова се препоръчва поне две седмици след прекарана инфекция пациентът да е на по-щадящ режим, да не се заема с натоварващ спорт и да си даде време да се възстанови.

Кардиолози съветват да търси специалист, ако се наблюдават симптоми като силно изразена отпадналост, упорито сърцебиене, пребледняване, студена лепкава пот, затруднено, ускорено дишане, намаляване на отделянето на урина.

След грип се наблюдават и бъбречни проблеми. Учени алармират, че при някои хора усложненията се проявяват като възпаление на бъбреците. То може да е остро и да бъде излекувано, но е възможно да остане и хронично.

Много е важно да се действа бързо и да се търси специалист, защото при някои пациенти увреждането протича бързо и то без наличие на болки в бъбреците.

Необходимо е да се търси помощ при симптоми като виене на свят, слабост, гадене, задух, потъмняване на урината или много малко отделяне на урина, неприятен вкус в устата и тежък дъх.

Учени алармират, че в по-редки случаи грипът може да доведе дори до увреждания на централната нервна система, мускулно-ставния апарат, дори мозъка. По данни на Клиниката по инфекциозни болести към ВМА-София 5-6 хиляди души годишно умират от усложнения след грип в България.