Двамата бяха различни като Слънцето и Луната, но имаха обща страст – да побеждават. Съперничеството им на пистата донесе световна популярност на Формула 1

21 април 1985 г. започва с дъждовни облаци в небето над Португалия. Синоптиците обещават слънцето да пробива между кратките превалявания. Но грешат. Всъщност те кога ли са познавали?

Дъждът се лее като из ведро, което изправя на нокти виделите какво ли не звезди от Формула 1. Въпреки перфектната подготовка на домакините пистата „Ещорил“ започва бързо да се наводнява. Състезанието е на ръба да бъде отложено, но големите играчи скачат в болидите и се подреждат на стартовата права. Никой не би си признал, че е притеснен от условията. Страх ли? Моля ви! В този спорт няма място за глезльовци, които бързат да се приберат у дома на топло, когато капнат няколко капки дъжд.

Така в пролетната буря се разразява една от най-лудите надпревари в историята на Ф1. Нелсон Пикет едва успява да удържи състезателната си кола на пистата заради калпави гуми. Кеке Росберг се удря със страхотна сила в мантинелите и болидът му отскача като топка за тенис, за да се върне обратно в средата на трасето. Финландецът от шведски произход вади уникален късмет, разминавайки се само със счупен пръст. 30 обиколки след старта Ален Прост, увлечен в дуела си с Де Анжелис за второто място, се завърта на пистата, след като преди това е вдигнал почти 300 км/ч.

В уникалното меле на „Ещорил“ най-хладнокръвен се оказва младокът Айртон Сена, който печели първата победа в кариерата си. Старите кучета в спорта са убедени, че бразилецът, който месец по-рано е навършил 25, се е възползвал от лошите метеорологични условия и късметът му няма да се повтори. Съдбата е решила друго. Сена се превръща в един от най-великите автомобилни асове за всички времена. Зрелищната му гибел на пистата „Имола“ е още една важна причина той да бъде митологизиран. През 2009 г. сп. „Аутоспорт“ организира гласуване кой е най-велик във Формула 1 и Сена го печели, оставяйки зад себе си седемкратния шампион Михаел Шумахер и петкратния първенец Хуан Мануел Фанджо.

Но не трите титли са важни за феновете на бразилеца. Те го качват на върха заради усмивката, заради огъня в очите, заради урагана от емоции, в който се превръща, щом седне зад волана.

Такъв тип човек и състезател обаче просто нямаше как да върви сам по пътя към вечната слава. Неугасващият му генератор се нуждаеше всеки ден, всеки час и всяка секунда да бъде зареждан с гориво.

Ален Прост беше тази искра, която подпали гениалността на Сена.

Повече за тяхното съперничество - четете в "Космос"