Г-н президент, питам ви като журналист: Защо съглашателствате с опозицията?

Ето и първа серия от новата ни видеорубрика "Завещание на седмицата":

В края сме на една срамна седмица - точно 4 месеца преди евровота. Който е приравнен до настървена революция от президента и от лидера на най-голямата опозиционна партия.

В момент, в който светът е уязвим и непредсказуем като рокхо яйце.

Доналд Тръмп, който има 100 пъти повече правомощия от Румен Радев, склони глава, за да заработи правителството на Щатите, чиито служители нарече “герои”. Независимо че не му отпускат 5-те милиарда долара, което точно сега го изправя пред алтернативата да умре политически, или наистина да успее да вземе парите, за да изпълни обещанието си отпреди изборите. Отстъпи. Доналд Тръмп.

По същото време обаче нашият президент поиска предсрочни избори и призна, че ще инженерства на нова партия. Такова чудо - действащ държавен глава да се заяви като политическа алтернатива на законно избрана изпълнителна власт, без в държавата да има извънредна ситуация и без да е в края на мандат, както направи Георги Първанов, но на 10-ата година, не бях виждала. Явно за Румен Радев ролята на президент е вече тясна и той иска да управлява държавата като министър-председател (където впрочем ще влезе в колизия с Нинова, също настървен кандидат-премиер), което минава през партия.

В очевидния си курс към реалната власт президентът последователно и целенасочено започна да окайва българина - още в новогодишното си слово, в което реши да смачка всеки сънародник и да му внуши, че достойният живот минава само през него, Румен Радев.

Може ли и по-добре да се управлява България? Със сигурност- да. Но защо да не признаем добрите неща? Няма да изреждам рекордните растеж и БВП, и останалите икономически показатели. Само ще напомня, че за 2 г. заплатите на учителите се увеличиха с 40 на сто, а минималните за цялата страна - с 35%. При тази карта на света и тази безпрецедентна ситуация в Европа не е лоша и тази статистика. Правителството все пак успя да изстиска средства, задушавайки контрабандата и привличайки най-добрата парична солидарност от страна на лошо застрашената (включително от изопачаването на предстоящия вот през май) еврообщност.

Като журналист питам държавния глава:

- Г-н президент, защо съглашателствате с опозицията? Защо се отчетохте веднага след конгреса на левицата? (Българските президенти винаги стартират мандата си на 22 януари.) Защо изчакахте 28-и, за да е минал 26-и, когато Корнелия Нинова даде заръка целият народ да излезе протестно на евровота, за да бутне така кабинета?

“Неотложни ангажименти” като отговор тук не върви. Остава съмнението, че БСП и държавният глава стегнаха съгласувано юмрука, за да подсилят ефекта. Иначе Радев щеше да удари миналия понеделник, а “Позитано” 20 - чак в събота. За 5 дни ефектът щеше да е поизветрял. Сега обаче вкара Йончева и Нинова като подгрявка.