Багерите по морето изровиха нови абсурди: Гората не е гора, а дюните са ниви за оран
Според проверката боровете, между които се излива бетон, никога не са били в горския фонд
Някъде в далечната 1978 г. държавното горско стопанство в Царево залесява 40 дка в хълмиста местност край днешния къмпинг "Арапя", от която се открива впечатляваща гледка към залива.
В разгара на социализма там порастват борчета, но тогава никой не подозира, че ще дойде време, в което парче по парче земята ще бъде раздробена и върната на собствениците. Това се случва и с горичката край Арапя, известна като Дядо Ильовата бохча. Турцизмът означава градина и това не е случайно, тъй като по онова време земята там е била земеделска.
Днес от Регионалното управление на горите в Бургас са категорични - гората край Арапя никога не е била част от Горския фонд и по тази причина не е била изваждана от него.
"Става дума за
гори в земеделска земя,
които са залесени още преди 40 г. Тя се стопанисва по Закона за земеделските земи, пак по този закон й се променя статутът", обяснява пред “168 часа” шефът на Горското в Бургас инж.Станимир Божанов. И допълва, че с издаване на разрешително за промяна на предназначението на земята на практика се разрешава на собствениците да изсичат дърветата върху имотите си.
Проверка показа, че онези 22 дка, върху които царевският млад предприемач Георги Атанасов дръзна да налива бетон в началото на 2019 г., са с променен статут още през 2006 г. Самият Атанасов е убеден, че по-скоро помага, отколкото пречи на природата и насочва вниманието към незаконните къмпингари, които редовно палели горичката край Арапя. Строителният предриемач твърди, че се премахват само изгнили и
стари дървета,
които били опасни за туристите. Той е бивш общински съветник от ГЕРБ в предишния мандат на местния парламент, а от 2-3 години се впуска в строителството. Има няколко построени сгради в стария квартал на Царево Василико, които разпродава като летни имоти.
"Самият инвеститор няма полза да унищожи дърветата, защото съгласно ПУП-а, одобрен от общината, от него се изисква минимален процент на озеленяване за всеки един имот. Собственикът няма сметка да изсече 40-годишни борове и впоследствие да сади нови", смята шефът на Горското в Бургас.
15 едноетажни и двуетажни вили от по 150 кв. м
трябва да изникнат по проект
в горичката срещу плажа на Арапя. Инвеститорът твърди, че първоначално е изработен проект, който предвиждал застрояването на 25 дка в местността с огромен ваканционен комплекс от няколко 6-етажни хотела.
След разговори в общината обаче проектът е преработен и вместо огромен билдинг се стига до варианта няколко фамилни къщи, казва и кметът на Царево Георги Лапчев.
Като лесовъд и бивш шеф на Горското стопанство в Царево той признава:
Не е добре да се строи в горичката
до къмпинга. Но като общинар бил принуден да спазва закона.
Негова е култовата фраза, изречена в ефира на национална телевизия: "Виждам гора, но на документи е друго". Боровата горичка, на която поколения летовници се любуват през лятото, всъщност е урбанизиран терен, урегулиран поземлен имот.
Лапчев изтъква, че не е коректно да се обвинява сегашната общинска администрация, след като още преди 12 г. въпросните 22 дка са станали урегулиран поземлен имот. Тогава общината се управлява от червения кмет Петко Арнаудов, а според сегашния шеф на ДНСК Иван Несторов общинарите са допуснали
сериозен гаф,
че не са синхронизирали Подробния устройствен план на спорния обект със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
"Този парадокс е започнал още през 2005-2007 г. Пришиват се стари грешки на сегашните управляващи и това се прави под шапката на изборите. За да няма и капка съмнение, лично съм сезирал прокуратурата, нека тя установи има ли закононарушения", казва Георги Лапчев. "168 часа" установи, че кметският сигнал е препратен по компетенция на Бургаската окръжна прокуратура, а срокът за проверка е 30 дни. Покрай скандала с изсечените дръвчета на Арапя кметът на Царево отново припомни голямата болка на общината -
липсата на Общ устройствен план, който да установи веднъж завинаги параметрите за строителство край морето. Преди години такъв план бе изработен, но бе блокиран след сигнали на еколози. "От 10 г. общината се моли за ОУП, за да има регламент. Ако се знаят параметрите, няма да има такива парадокси като на Арапя", казва Лапчев.
С главния прокурор пък заплаши шефът на ДНСК арх. Иван Несторов, ако бъдат открити
сериозни нарушения.
От началото на седмицата експерти ровят в документацията на общините Царево и Созопол заради излетия бетон край Арапя, близо до "шофьорския плаж" на Алепу и в къмпинг "Градина", където междувременно инвеститорът оттегли намеренията си да строи (виж карето-б.а.). Дотогава строителството и на трите обекта временно е спряно. Първите резултати от проверките на ДНСК се чакат до броени дни.
Все още не е приключила и прокурорската проверка срещу скандалния "баровец" с луксозната каравана Иван Нончев, по чиято заръка багер заравни близо декар от защитената
бяла пясъчна
дюна
на къмпинг "Смокиня". Бургазлията е с повдигнато обвинение и мярка за неотклонение 10 000 лв. Освен, че разруши 100-годишни природни образувания заради едната гледка, багерът на "Смокиня" изрови и поредния законов абсурд - как пясъчни дюни, уж пазени от два закона, се оказват изоставена орна земя, 10-а категория, и се разпродават на смешни цени.
Най-четени
-
Галерия Царете Самуил и Калоян имали тежки травми от боздуган по главата
Цар Самуил е бил доста нисък - само 155 см, докато цар Калоян е имал много висок ръст - около 190 см. Това показва анализ на намерените кости на владетелите, направен приживе от антрополога проф
-
Министерски син, пиян и без книжка, преследва кола, изпреварила го по "Цариградско шосе"
Един от най-типичните примери от категория "височайши синчета" гамени е Георги Стефанов-Жорж", син на финансовия министър в правителството на Народния блок (1931-1934) Стефан Стефанов
-
Галерия Оръжията за победа на Израел
Невероятни технологии се крият зад чудесата, демонстрирани от евреите както на бойното поле, така и в разузнаването Част от иновациите са специално за война в градски условия "Наистина не мисля
-
Защо не си поискаме най-ценните старобългарски книги като гърците?
Къде са най-ценните старобългарски книги? Често ми задават този въпрос. Отговорът е по-скоро тъжен. Огромната част от тях не се съхраняват или пазят в България, а в чужбина. Ето един кратичък списък
-
Маричков не се спъна в нищо, нямаше в какво. Мина поне 5 метра, докато падне
Маричков се е чувствал добре през целия ден На сцената беше незаменим до последно, имаше невероятно запазен глас, казва Тотев Не се е спънал в нищо, защото нямаше в какво да се спъне