Точен изстрел в дясното слепоочие прекъсна завинаги живота на известния контраразузнавач от времето на тоталитаризма – о.з. ген. Йордан Касабов. Той си отиде на 90-годишна възраст на 20 януари. Инцидентът обаче не го лишава от достойно място в историята на тайните служби през годините на възродителния процес.

В прессъобщението на Областната дирекция на МВР името му не се съобщава. Липсват дори инициали. Информацията е повече от оскъдна - 90-годишен мъж се е прострелял в главата в апартамент на бул. "Мадара" в Шумен с огнестрелно оръжие. Откаран е в МБАЛ, където починал. При извършения оглед в дома му не са установени данни за насилствена смърт.

Аутопсията установява, че проектилът е причинил изходна рана в слепоочието. „Нямаше драстични заболявания, които биха могли да бъдат свързани с летален изход. Обичайни болести за възрастен човек", сподели началникът на Съдебна медицина д-р Владимир Владов.

„Генералът

загуби много любими хора

– сина, съпругата си - разказа пред „168 часа” негов колега от специалните служби. - Изживявал е някаква криза. Затова съвсем съзнателно е планирал да сложи край на живота си, за да не е в тежест на дъщеря си Мая. Издебнал я е, когато е в банята. Усамотил се е в една от стаите и се е прострелял в главата.”

За последен път

двамата се чули

на Йордановден

„Не звучеше никак добре, сякаш нямаше и желание да разговаряме. Останах с впечатление, че не му се живее”, обобщи колегата, с когото били заедно още от 1978-а година. Той ще запомни генерала като изключителен професионалист. Много точен, обръщал внимание на детайлите, които другите служители в тогавашното Окръжно управление на МВР пропускали и недооценявали като съществени за разкриване на престъпленията в ресора на тогавашната Държавна сигурност.

„Обстоятелствата около смъртта на генерала са израз на лично достойнство - казва друг колега на Касабов – Димчо Димов, дългогодишен ръководител на служба „Сигурност” в дирекцията на полицията. - Загубихме един честен български офицер, с изострено чувство за справедливост и високо патриотично самочувствие."

„Касабов работеше по всички линии в системата на тогавашната Държавна сигурност, но приоритетно в т.нар. турско направление - така Димов описва своя началник, с когото са работили седем години. - Като ръководител на Окръжното управление на МВР в Шумен през 70- те години на миналия век особено държеше постъпващите служители на работа в системата на сигурността да бъдат с високо образование." Касабов никога не подценявал подчинените си. Отнасял се с уважение към тях. Помагал им с каквото може дори ако проблемите са от лично естество или свързани със семейството.

Според Димов ген. Касабов не е бил съгласен с насилствената смяна на имената на българските турци през 80-те години. В Делиормана с бившите Шуменски, Търговищки, Разградски и Силистренски окръг той имал много приятели. От уважение

говорел

с тях свободно

на майчиния им език.

„Не влагаше жар и ревност при смяната на имената, както в другите задачи. Това се усещаше”, коментира Димов ролята на Касабов. И веднага разкрива правилото, което самият Касабов обещал да спазва и да не му изневери – държал да няма пострадали от акциите на милицията. Затова предупреждавал и служителите на реда: „Да не допускат да се пролее кръв”.

Въпреки че е получил два ордена „Народна република България” за

активност

в събитията,

Касабов не гледал на отличията като на награди.

Заради висок професионализъм в работата офицерът няколко пъти бил изпращан на обучение в школата на КГБ в Москва.

Изпращан ли е на нелегални акции в  Турция, четете в печатното издание на "168 часа".