“Днес съм където съм заради Невена, Мария Карел, Пeтко Петков, Георги Попов и Крикор Азарян”, признава артистът, който няколко пъти е спъван за ВИТИЗ, а днес е редом до звездите в Холивуд

Димитър Маринов не позволява на нищо и никого да го откаже от целта му да стане актьор и днес да блести в Холивуд редом до отличниците в киното. Той има ключово участие в един от тазгодишните кинохитове - “Зелената книга”, който бе номиниран за “Оскар” в категориите: “Най-добър филм”, “Най-добър актьор”, “Най-добър актьор в поддържаща роля”, “Монтаж” и “Оригинален сценарий”.

Пред “168 часа” Маринов коментира, че е колкото доволен от номинациите, толкова и бесен.

“Питър Ферели е поредната, но невинна и нарочена жертва на политкоректната аджендата... без номинация за режисьор”, казва актьорът.

Кой да предположи, че далеч преди настоящите холивудски трепети и преди да подреди живота си в страната на неограничените възможности, една от най-трудните мисии на Маринов е сдобиването му с диплома от ВИТИЗ?!

В миналия брой “168 часа” разказа за младежкия му опит за бягство с “Ориент експрес”, за сблъсъка с ДС и престоя му в затвора. След като артистът излиза на свобода, се оказва, че заради дързостта си сякаш е обрекъл живота си на провал. За щастие обаче получава много

шансове, които

не пропуска.

Първоначално с характеристиката, с която се сдобива, като че ли никога няма да си намери работа някъде. Годината е 1986 г.

“Дадоха ми работа само в театър “Сълза и смях”. Като чистач. И то след ходатайстване на мои познати - разказва Маринов пред “168 часа”. - Уж бях сценичен работник, но само като помощник -

метях сцената и гримьорните.

През нощта. Тогава реших да кандидатствам във ВИТИЗ. По някакво необяснимо стечение на обстоятелствата, не знам как, но ми приеха документите. Тогава Любомир Кабакчиев и Николай Люцканов вземаха класове. Вървях почти до последния кръг с отличен успех. В онзи момент точно обаче почина Любомир Кабакчиев и Надежда Сейкова трябваше да вземе клас.

Преди последния кръг моят изпит бе осуетен по средата. В един момент синът на Люцканов излезе на сцената и му каза нещо. Прекратиха изпита. В залата влезе една жена, придружена от още няколко човека, които говориха с комисията. Тогава видях как Люцканов побеснява. После тези лица ме изкараха от сцената.

Естествено, оказаха се от ДС.

Заведоха ме в някакво мазе, където тази жена се представи като Радка Сърцанова - представител на културните институти към ЦК на БКП. Тя ми обясни по най-идиотски начин, че ВИТИЗ е идеологически институт, в който място за дезертьори и такива като мен няма. Също така подчерта, че правото ми за кандидатстване се отменя. Стана ми много болно.”

Димитър няма какво да направи, когато службите застават на пътя му. Той отива до секретариата, където си получава обратно документите и излиза на улицата. Там неочаквано за него му предстои важна среща.

“Долу, на коневръза, както му казват, ме спира Петко Петков - заслужилият артист и директор на Видинския театър. Много приятен мъж. Той ми каза: “Гледах ви. И искам да ви предложа да дойдете във Видин като стажант-актьор. Живот и здраве, ще направя всичко възможно да кандидатствате за член 9.”

Това бе една възможност за тези, които не успяват да влязат във ВИТИЗ. За три години като стажант-артист трябва да защитиш този член с две главни и една второстепенна роля, като така вземаш диплома за професионален актьор без висше. И след това имаш право като задочен във ВИТИЗ. Всъщност и Георги Парцалев, и Григор Вачков, и Невена Коканова тези легенди, не са завършили ВИТИЗ. Те са актьори по член 9.

Така Петков бе човекът,

който ми спаси живота.

Повярва ми. Преоткри ме.

и ми създаде условия да поема по пътя си. Той дори се пребори с военните, които ме преследваха за дослужване и ме пратиха в Плевен. Борбата му ми помогна да си дослужвам, играейки в театъра.”

През 1988 година Маринов печели Националния преглед на българската драма в Плевен с голяма роля в пиеса на Видинския театър. Същата година блести с централен персонаж плюс още шест други в “Декамерон” на Георги Попов. Това е човекът - основният учител по актьорско майсторство, който посвещава Димитър и в изкуството на комедията.

“В Сатиричния театър защитих своя член 9. И пак реших да атакувам ВИТИЗ. Тогава Стефан Данаилов вземаше първия си клас. Много ми е неприятно да го споделя, но на последния кръг той ме попита: “Защо искаш да влизаш във ВИТИЗ? Ти вече си обигран актьор. Имаш член 9, няма на какво да те научим.” Отговорих му: “Другарю Данаилов, вие можете да ми дадете нещо повече - метода, академията и подреждането. Смятам, че това ми трябва.” Тогава той безпардонно се изхили и каза: “Да, да, да, но при мен място за теб няма.”

По това време Енчо Халачев беше ректор и също ме извика, за да ми каже, че докато е на този пост, аз няма да вляза във ВИТИЗ. Беше голям удар. Бях наскърбен и обиден.”

На следващата година обаче с инат и хъс Маринов опитва пак с последен шанс да се пребори със системата. Тогава го подкрепят Тодор Колев и Крикор Азарян. Те го убеждават, че трябва да подпише декларация в министерството, с която заявява, че никога повече няма да дезертира и да разпространява буржоазни идеи.

“Тодор и Азарян настояваха, че е проформа,

че не е важно и трябва да го направя. Това бе шок за Енчо Халачев. Аз станах член на знаменития клас на Коко Азарян заедно с Мариус Куркински, Камен Донев, Койна Русева, Лиза Шопова и т.н. Това бе моята корона.”

Така артистът най-сетне постига целта, към която се насочва още преди да натрупа друг тип опит. Още в тези негови първи крачки тогава напътствия му дава самата Невена Коканова.

“Още преди казармата взех няколко урока при Коканова, след което продължих при Мария Карел. Но никога няма да забравя най-съкровения съвет, който ми даде Невена: “Митко, независимо дали някой ден ще успееш, или не - това, което зависи от теб, е да спечелиш не признанието на критиците, колегите и медиите, а сърцата на публиката. И дори да не те признае друг, ако зрителят те признае, това е твоята награда.

Ние играем за публиката.

Никога не се стреми да постигнеш резултат, съсредоточи се върху процеса. И ако се справиш добре, ще имаш резултат.”

Според Димитър тези думи на Коканова се доказват през годините така, както и сега с филма “Зелената книга”.

“Ако днес съм, където съм, го дължа на няколко души - сигурен е Маринов. - Това са Невена Коканова, която ме откри; Мария Карел, която ме обработи; Пeтко Петков, който ми даде възможността; Георги Попов, който ми даде занаята. Те ме създадоха и направиха артист. Последният, пети човек е Крикор Азарян. Това, което той постигна, е, че успя да събере всичко направено от тях в едно и да обоснове актьора Димитър Маринов.”

Как българинът намира нов дом в Америка и подрежда живота си там - четете в следващия брой на “168 часа”.

Първа част: Димитър Маринов, който впечатли Холивуд: След опита ми за бягство с “Ориент експрес” ДС ме мъчи 40 дни в килия №13, по-късно в №12 бе Живков