Стават вече 100 дни, откакто кметът на Варна Благомир Коцев е в ареста. Така решиха два съдебни състава на основание на запознаване със съдържанието на папките предоставени им от прокуратурата. Аргументираха се с това, че ако Коцев е на свобода той може да извърши и други престъпления, като описаните в папките.

По този случай няма сто истини. Възможни са само две. 1. В папките наистина има данни за извършени престъпления или престъпление от кмета на Варна. 2. В папките няма нищо такова, което да налага този кмет толкова дълго време да бъде задържан в ареста.

В този смисъл всякакви свободни съчинения на тема "завладяна държава", "политическо затворничество" и прочие, са излишни. Особено глупаво изглеждат протестите в подкрепа на кмета, защото не вярвам някой от протестиращите да е запознат със съдържанието на папките. А да се протестира за тоя гдето духа е ненормално. Единствено важно по този "вълнуващ" казус е какво съдържат папките и какво ще реши окончателно съда. Ще има или няма да има съдебно дело. Аз не знам. Логично е и никой политик да не знае. Защото той, ако го знаеше, досега да бе ни го казал от телевизионното студио или от парламентарната трибуна. Истината знае единствено независимата съдебна система и конкретно съдиите, които са гледали искането на защитата на Коцев за промяна на наложената му мярка за неотклонение. Така и трябва да бъде. Съдът взема своите решения на основата на закона. Върховенството на правото преди всичко. "Върховенството на протеста" не важи. Защото, ако важеше, то е все едно да кажеш, че на 9 септември 1944 г. и в дните след това, организираните от комунистите протести срещу "завладяната" от "буржазията" държава са ни донесли демокрация. Не са донесли никаква демокрация. Единствено родителите на мнозина от днешните протестъри са се пооблажили от "народната власт". Затова и са напълно излишни емоциите по "случая Коцев". Няма нужда нито от тенис фланелки с неговия лик, нито от късане на ризи, излишно си пусна брада Кирил Петков, а и младата майка Лена трябва по-често да бъде с детенцето си. Защото винаги има едно неотговорено: "Ами, ако...?"

А що се отнася до безсмисления пети вот на недоверие на правителството, той очаквано се спихна. Но пък показа, че опозицията е все по-единна, а сближаването между ПП-ДБ и "Възраждане" е факт, независимо че и двете политически сили отричат това. Разбира се, това тяхно единомислие няма да доведе до нищо добро. Затова и за него не бих казал: "Ами, ако...?"

От Фейсбук.