Зависимостта към фейсбук може да се сравни с тази от наркотици, твърдят американски учени. Немски специалисти пък са категорични, че социалните мрежи отключват депресии.

Въздействието на фейсбук е сравнимо с това на зависимост от кокаин или хероин, алармира екип от Мичиганския университет. Изследването, публикувано в Journal of Behavioral Addictions, има за цел да установи как влияе на група хора продължителното отдаване на социалните мрежи. Американските учени стигат до заключението, че съществува категорична връзка между прекомерната употреба на социалните мрежи и вземането на рискови решения. А този показател според екипа се свързва по принцип с наркотична зависимост.

Изследване на германски учени от университета "Хумболт" сред 600 ученици пък излага теорията, че социалните мрежи могат да предизвикат чувство на потиснатост. Учените установяват, че най-рисков е именно фейсбук заради множеството лична информация и снимки, които потребителите качват, следван от инстаграм и с най-нисък риск - туитър. Немските учени са установили, че колкото повече е личната информация, която се споделя в дадена социална мрежа, толкова повече потребителите са изложени на риск от депресивни състояния. Докато, ако се ограничават до споделяне на общовалидна информация, статии, неутрални снимки, те страдат много по-рядко от усещане за потиснатост.

Специалистите подчертават, че съществуват особен тип потребители "призраци" или "воайори", които имат профил, но никога не публикуват нищо, а само се ограничават да следят дейността на другите. Някои от тях дори активно прекарват по няколко часа на ден в социални мрежи, но дори не коментират и не харесват чужди статуси или снимки.

Според специалистите този тип потребители са високорискова група за депресия, защото живеят като в затвор – от една страна претендират, че нямат нужда от социалната мрежа, но реално отделят много време да "гледат" как живеят другите. Учените подчертават, че този тип хора сами се поставят в положението на "невидими", уточнявайки, че все пак социалните мрежи са замислени като способ за обмяна на информация и поддържане на връзки, а не просто за воайорство.

От Националния център за безопасен интернет смятат обаче, че "компютърната зависимост" е по-скоро мит: "Щом се заговори за ползване на интернет от деца или тийнейджъри, хората се сещат главно за продължително играене на видеоигри и предпочитането на онлайн общуването пред реалното общуване. Изследванията обаче показват, че най-активните потребители на социални мрежи и програми за комуникация в интернет са най-активни и в реалното общуване. За всички хора интернет стана удобен начин за свързване с приятели и познати, за намиране на различна информация и за още много разнообразни дейности - това важи и за децата и тийнейджърите. Освен това общоевропейското изследване "Децата на ЕС онлайн" показа, че над 80% от учениците в европейските държави ползват интернет и за да си помогнат за училищните задължения, а не просто за да си губят времето."

Специалистите подчертават, че в отделни случаи може да възникне проблем, когато онлайн дейностите напълно заместят реалното общуване и започнат да пречат на нормалния ход на живота на детето или тийнейджъра. Причината за това обаче е възможно да не е в интернет: „Това е начин за детето да се скрие в собствена среда и да се изолира от наистина сериозен емоционален или психологически проблем, който най-често се корени в семейството или в училище. Когато вината се хвърля върху интернет, възрастните си затварят очите за съществуването на друг, реален проблем, като така пречат на неговото откриване и решаване.", категорични са от Националния център за безопасен интернет.