Един от най-мъдрите хора на планетата Конрад Лоренц казва: За щастие ролята на възпитанието се преувеличава, иначе улиците щяха да са пълни с идиоти

Да се върнем назад към нашите корени. Към животните. Аз съм биолог по образование и съм се занимавал много с поведението на животните и най-вече със сравнителното поведение между животните и човека.

От тази позиция призовавам моите читатели да имат предвид следното:

1. Истинктите на днешния цивилизован човек почти не се отличават от инстинктите на Homo sapiens по времето, когато е прохождал (използвам думата прохождал и в буквалния, и в преносния смисъл).

2. Един по-прецизен анализ на поведението на хората е установил, че в болшинството от случаите

не разумът определя техните постъпки,

а по скоро техните инстинктивни подтици. А разума си те използват най-вече за да оправдаят постъпките си. И докато за възрастните хора би могло все пак да се спори, то за малките дечица, мисля си, спор не може да има.

Малките маймунчета в началото на своето развитие имат инстинктивен подтик да опознават света и да определят границите на позволеното. И те издевателстват и издевателстват, докато не получат шамарче по врата. Какво би се случило, ако не си получат шамара. Ами това просто в условията на естествения живот не се случва.

Малките човешки дечица в това отношение притежават почти същата инстинктивна нагласа като малките маймунчета. И когато след издевателство си получат шамара те не се сърдят, нито се обиждат, а усещат и приемат това за нещо напълно естествено. Но какво става, ако не си получат шамара?

Природата не е предвидила такава възможност и дечицата вместо да са доволни, изпадат в недоумение, после в паника и накрая в истерия. Сигурно сте виждали как двугодишни дечица се търкалят по тротуара, ритат с крака и пищят неистово. А майката отстрани кротко обяснява на детенцето, че не бива да се ядат кучешки изпражнения и че не е културно така да се прави.

Ето ви един пример. В началото на 60-те години на миналия век в Германия беше на мода т. нар.

антиавторитарно възпитание

На група известни психолози, психиатри, социолози и педагози кой знае защо им беше хрумнало, че ако едно дете се възпитава без никаква принуда, с търпимост към всяка дивотия, която му хрумне, то това дете ще се развие като хармонична личност. В цяла Германия (Западна) се направиха много детски градини и начални училища с този профил. Първолакът можеше да влиза или да излиза от час когато си поиска.

Можеше да подпали пердето, да скъса дневника или да ритне учителката по задника. Какъв кеф? Да, ама не! На истински сериозните учени в Германия това с антиавторитарното възпитание им се стори доста афиф работа и 20 години по-късно те направиха сериозно проучване как са се развили децата - жертва на това противоестествено възпитание.Резултатите бяха плачевни. 96 % от вече порасналите деца имаха по-големи или по-малки психични отклонение. Много сериозни нарушения в сферата на социалните контакти и почти всички се чувстваха нещастни.

Обратното. Да се скараш с жената. Да се ядосаш и да набиеш детето. Е, това е вече свинщина. А се случва често.

Нещо друго. Някъде около третата година детето проявява така нареченото напук поведение. По това време то оформя своя характер. И почти всеки път прави напук. Ако си затраем и не реагираме, детето ще се превърне в непоносим лигльо. Ако пък всеки път го блъскаме по главата и го наказваме, има вероятност детето да се превърне в изряден послушко и добър поданик, лишен от характер. Е, тогава? Как да постъпваме?

Най-добре е да се вслушаме в елементарните съвети на нашите баби и прабаби.

Баба ми Марийка винаги казваше:

Каквото и да правиш, го прави някак си с мярка. Ако стигаш до крайност, няма да е хубаво.

Така, че

едно шамарче, пляснато в точния момент,

действа обикновено много благотворно. Обратното – когато детето настоятелно си търси шамара и ние не се отзовем на неговия повик, това определено е много вредно за неговата психика.

А за да ви успокоя още повече, ще ви кажа какво е казал Конрад Лоренц – основателят на науката за сравнителното поведение между животните и човека. Може би най-мъдрият човек на планетата:

„Ролята на възпитанието винаги се е преувеличавала. Тя не е толкова голяма. И за щастие! Иначе улиците щяха да бъдат пълни с идиоти.”

Конрад Лоренц

И наистина. Представете си едно детенце, дето изпълнява всичко, което са казали мама и татко и учителката.