Свидетел съм на чудотворното преобразяване на ромските общности под въздействието на протестантските църкви, които са водени от ромски пастори и църковни настоятелства. Когато видиш нещо хубаво - човешки дълг е да го подкрепиш. Не съм чувал за подкрепа, оказвана от държавата на протестантските църкви - във и извън ромските общности. Не съм чувал и гражданските организации и фондации в България да ги подкрепят.

Очевидно е, че по редица причини влиянието на БПЦ сред ромите не е високо и трудно се разширява. Правозащитната парадигма третира ромите като жертви и локализира отговорността за тяхната интеграция навсякъде другаде, но не и върху самите ромски общности. Християнската общност на протестантските църкви е тази, която има доказани положителни резултати за образованието, духовното и културното развитие на ромите у нас. Защо тази общност не получава подкрепа? Защото е ромска? Защото не е православна? Защото е религиозна - а не "прогресистка"?

Защото ромските протестанти имат достойнството да не стоят с протегната ръка, а носят своята отговорност без много шум и претенции? На много места в страната ромските протестантски общности изпитват силен натиск от настъпващия и добре финансиран от чужбина ислям - включително радикален ислям. Очевидно българската държава и българското общество принадлежат към света на колективното безсъзнателно - щом продължават да си затварят очите пред очевидните факти, очевидните позитивни примери и очерталите се пътеки - ако не пътища за решаване на болезнени обществени проблеми със силата на доброто, а не на насилието.

*От фейсбук!