Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Иван Димитров - защитникът, който респектира Гаринча и даде паса за легендарния гол на Гунди

Съюзническите самолети подлагат София на една от най-жестоките бомбардировки през Втората световна война. Недялка грабва двамата си синове и заминава за родното си село Душанци. Мъжът й остава в столицата и въпреки грохота на войната продължава да кърпи обувки, за да изхранва семейството си.

Всички оцеляват, а едно от спасените момчета впоследствие ще се превърне в един от най-добрите футболни защитници в цялата история на българския футбол.

В началото на 2019 г. легендата на "Локомотив" (София) и националния отбор Иван Димитров си отиде от този свят на 83-годишна възраст. Скръбната вест натъжи много футболни фенове, които и до днес пазят спомени за сърцатата игра на железния футболист. Самият той приживе обичаше да казва, че е изживял пълен с приключения живот. Най-емоционалните му моменти съвсем естествено са свързани с футболната му кариера.

Любопитното е, че Иван Димитров

за една бройка

да се размине

с най-популярната игра.

Баща му - обущарят Милан, мечтае да види синовете си образовани хора и настоява Иван и Христо да залягат над уроците. На Иван страшно му се удава математиката - решава като на шега и най-трудните задачи, дори го пращат по олимпиади. Футболът обаче е голямата му страст. Тихомълком след училище той ходи да рита на сгурията. Татко му е непреклонен - тичането след топката да е само в свободното време.

Иван Димитров обаче не се отказва. В един момент той работи в завод, следва в университета и ходи на тренировки. На всичкото отгоре намира време и да се ожени. Много години по-късно ще се връща с усмивка към онези трудни, но славни времена, когато младостта сякаш ти дава криле и те кара да вършиш истински чудеса от храброст.

Точно тези моменти от житейската история на Иван Димитров би трябвало да послужат за добър урок на младите, които дават мило и драго да се уредят с минимална работа срещу рекордно заплащане. Навремето Иван Димитров не пита за пари, защото и без това заплатите в заводския отбор са смешни. Дори и след трансфера му в "Локо" (СФ) пак му се налага да работи в завода до обяд, а след това да ходи на тренировки. Много по-късно става професионален футболист, чиято единствена задача е да тренира и да участва в мачове.

Снажният защитник се справя идеално с тези задачи и съвсем естествено идва повиквателната за националния отбор. С екипа на България той получава шанса да се изправи срещу

едни от най-великите футболисти за всички времена

Такава незабравима среща е с бразилската легенда Гаринча, който впоследствие ще признае, че ужасно се е измъчил срещу железния българин.

"Играхме два двубоя с Бразилия. Първият беше на "Маракана". Вторият беше в Сао Паулу. Сложиха ме ляв бек срещу Гаринча. Точно на рождения ми ден - 14 май. Пеле беше централен нападател. Играх много силно. Същата година Бразилия стана световен шампион в Швеция.

След титлата Гаринча даде интервю. Казваше, че имал големи проблеми срещу незнайния воин от България, който играл ляв бек. Бразилецът имаше един финт. Тръгне уж с топката към центъра на наказателното поле.

В последния момент си я бута към тъча и дърпа напред. Няколко пъти го оставих, но си казах - я го па тоя. Толкова ли ме мисли за ливада. Като го хванах, само го дебнех кога ще я ритне напред да бяга. Бях на пружини и винаги го надбягвах. Оттам избивах топката в тъч и така няколко пъти. Не съм се снимал с него, защото тогава нямаше фотоапарати, а и Гаринча не беше известен. На същия мач Тошко Диев тръгна от центъра. Остави всички защитници на 10 метра зад себе си.

Отпра един зверски шут по земята в дясната греда

Щеше да счупи вратата. Паднахме първия мач с 0:4, а втория, мисля, 1:3. Бразилците бяха поканили един добър спаринг партньор в наше лице. Резултатът беше налице - станаха световни шампиони", разказва по-късно Димитров пред авторите на книгата "Българи юнаци - Лъвовете на световни първенства."

Незабравим спомен за него ще остане и участието му на световното в Чили през 1962 г., което е и първо за България.

"Пътуването до Чили беше ужасно дълго и не бяхме отпочинали за първия мач с Аржентина, казва защитникът Иван Димитров. - Като първо участие просто искахме да видим какво е. Срещу аржентинците излязохме без да знаем изобщо какво да очакваме. Но само като чуехме за тях, умирахме от страх. Затова и излязохме със защитна тактика. Голямо ритане падна в този мач. Те бяха много технични, няма как да ги спреш. Топката в джоба ще ти я вкарат без да можеш да реагираш. Но и те не останаха по-назад. Контузиха и Тодор Диев, който беше як като бик. Факундо ни вкара гола с такъв външен фалц, че топката направо зави", разказва още Иван Димитров.

В нашия лагер поражението от южноамериканците остава на заден план, защото следващият ни мач е срещу Унгария. Срещата завършва с кошмарен разгром за нашия отбор - 1:6. Има и обвинения, че сме легнали на съперника, защото е от братския комунистически лагер.

"Унгарците наистина ни съсипаха от бой, но аз мисля, че тогава и съдиите им помогнаха. Наистина след това западната преса ни критикува, че по политически съображения сме се оставили да ни бият. Това бяха пълни глупости”, категоричен е железният защитник. 4 години по-късно

той изненадващо остава извън състава за мондиала

в Англия,

което е причина за голямата му вражда с тогавашния селекционер на трикольорите Рудолф Витлачил.

След идването на Стефан Божков на треньорския пост опитният бранител е върнат в националния отбор и дори получава шанса да играе в двубоя с действащия световен шампион Англия. В този мач Георги Аспарухов тръгва сам от центъра и вкарва във вратата на англичаните, а пасът към Гунди е дело именно на Иван Димитров.

"Пред нашата врата беше страшно. Вреше и кипеше. При едно от поредните мелета в наказателното ни поле топка дойде при мен и аз я ритнах силно към центъра. Тя попадна у Гунди и останалото е добре известно. Спомням си, че равенството 1:1 беше прието в България като голям успех. Все пак

играехме срещу световния шампион",

споделя след това защитникът. В богатата си колекция от футболни спомени той пази и този от световното в Мексико през 1970 г. Нашите отново не успяват да прескочат групата си, но и класирането за мондиала е прието за голям успех.

"Спомням си, че майка ми ме посрещна на вратата с думите - Иване, ти да не си откраднал тези пари? Тъкмо се бях прибрал с премията за класирането ни на мондиала, която възлизаше на 4000 лева. Бях натъпкал в джобовете пачки от по пет и по десет лева – цяла буца.

Родителите ми никога през живота си не бяха виждали толкова пари

Живеехме в Лозенец, което тогава си беше село. Отглеждахме кокошки и прасета. Мама беше домакиня. Баща ми беше обущар - къде тия хора да видят 4000 лева накуп?!", ще се върне към славните времена Иван Димитров.

Той приключва с футбола на 35-годишна възраст, въпреки че все още се чувства в добра форма. Той е инженер-строител и се посвещава на професията. Издига се до началник на отдел "Проектиране" в "Капитално строителство-МВР". Участва дейно в изграждането на някои от знаковите сгради в София. Приживе разказваше, че голямата му болка е смъртта на брат му Христо, който е убит при пиянска свада.

Коментара ()

Вашият коментар