Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Евдокия е абсолютната номер 1 във футбола, но винаги остава в сянката на мъжете

Шефовете на българския футбол този път са се постарали да впечатлят своите гости. Шоуто е организирано в бляскавата зала на Военния клуб, наградите са изящна изработка, а виното и мезетата галят небцето.

Някои от най-известните играчи от близкото и по-далечно минало са се събрали, за да уважат българските футболисти, които са се представили най-добре през 2018 г. Всички си получават статуетките, а след края на церемонията медиите се втурват да правят интервюта с призьорите.

В този момент се получава интересна картинка. Десетки микрофони, диктофони и смартфони са наврени под носа на номер 1 за 2018 г. Кирил Десподов от ЦСКА. На сантиметри от него е застанала номер 1 в женския футбол - Евдокия Попадинова. Важна подробност е, че тя печели престижната награда за трети пореден път. Поне на хартия това я прави далеч по-успяла от Десподов, но въпреки това вниманието на медиите е насочено именно към младата звезда на ЦСКА. Подобно отношение от страна на хората, които пишат и дори живеят с българския спорт, по никакъв начин не стресира, не натъжава,

не отчайва

Евдокия Попадинова

Тя е свикнала да живее в сянката на мъжете, защото си е избрала да пробива в един спорт, който в по-голямата част от света е приеман за чисто мъжки.

"И при предишните награждавания беше така. Повечето журналисти се скупчват около колегата, който е бил избран за номер 1 заедно с мен. Не ми прави особено впечатление това отношение. Аз добре знам коя съм и какво съм постигнала", отсича с усмивка пред "168 часа" красивата победителка в класацията за най-добра футболистка на България за 2018 г.

Евдокия съвсем спокойно можеше да си изкарва прехраната с моделство. Притежава и фигурата, и чара. Вместо това още като дете отива на стадиона, за да получи след това хиляди ритници, лакти и обиди.

"В началото беше трудно. Бях доста по-дребничка от момчетата и постоянно ме сритваха жестоко. Но се изтупвах от прахта и

пак се хвърлях

в мелето

Ентусиазмът ми изненада и родителите ми, и приятелите ми в Хаджидимово. Близките ми в началото бяха против да се занимавам с нещо подобно, но футболът вече се беше превърнал в страст за мен. "Вина" за това носи и баща ми, с когото заедно гледахме мачове. После в живота ми влезе и Кристиано Роналдо. Финтовете му, головете, успехите... Всичко това ме караше да мечтая, че и аз имам шанс", разказва 22-годишната суперзвезда на женския ни футбол. Още първият й гол в сериозен мач се оказва истински шедьовър. Успява да прехвърли вратаря в стил Диего Марадона и местни медии отбелязват този факт. Добрите й изяви не остават незабелязани и тя е поканена да играе в благоевградския женски тим "Спортика".

"Родителите ми се притесняваха, че по-големият град може да ми се отрази негативно. Да тръгна по заведения, по купони. Нищо подобно не се случи. Исках на всяка цена да успея и мислех само за тренировки, както и за учене, защото само с талант не става в спорта", убедена е красавицата, която играе като нападател. Точно когато е убедена, че мечтата й наистина може да стане факт, съдбата й обръща гръб.

"Играехме срещу Франция и много исках да се представя на ниво. Точно тогава

изпитах страшна болка в коляното

Оказа се, че съм скъсала кръстни връзки. Контузията беше заради прекаленото ми натоварване - събраха ми се страшно много тренировки и мачове. В началото категорично отказах да се оперирам. Вярвах, че скъсаното само ще си зарасне и след няколко дни ще съм отново на терена. Е, не се получи точно така. Възстановявах се 6 месеца. В началото болката беше силна, но не се отчайвах. Знаех, че трябва да следвам всички нареждания на физиотерапевтите и че ще се измъкна от това премеждие", разказва още Евдокия. Тя не само успява да се върне на терена, но и година по-късно получава оферта да играе в Англия.

"Този път наистина бях сбъднала голяма моя мечта. Всеки, който се занимава с футбол, знае колко трудно е да се уредиш с трансфер в чужбина. Трябваше първо да ме забележат там, след това да пробия и най-накрая да осъществя дългоочаквания трансфер. Смешното е, че семейството ми се събра да празнува още преди да съм си подписала договора", разказва пред вестника ни 22-годишната надежда на българския спорт. В Англия не я чакат с хляб и сол. Местните са високомерни и дори враждебни. Сбъркали са с кого се заяждат.

"Спомням си, че на един мач англичанка ходеше по мен и постоянно ме обиждаше от колко тъпа държава съм дошла. Не издържах и я хванах за гушата. След това се научих да не си изпускам нервите въпреки всички провокации. Бързо научиха, че съм бърза и лесно ги разминавам, и започнаха да ме настъпват.

Това е мръсен номер,

защото хем боли, хем съдията не може да ги види. Треньорите постоянно ми повтаряха да съм хладнокръвна, защото иначе съм си биткаджийка по характер", усмихва се чаровната нападателка.

Усилията, постоянството и вярата в собствените възможности за пореден път се отблагодаряват на Евдокия. Тя не може да повярва на ушите си, когато й звънят от университета в Охайо, за да й предложат място в техния отбор. Трансферът върви с важна екстра - пълна стипендия в престижното учебно заведение. В САЩ женският футбол е на много по-високо ниво от Европа. Хората там

уважават труда на жените на терена

и се вълнуват от техните изяви.

"Американците ме посрещнаха по съвсем различен начин в сравнение с англичаните. Хората там са широко скроени. Никой не те гледа откъде идваш и какъв език говориш. Важното е как си вършиш работата. Аз лично успях да си я свърша по най-добрия начин, след като заради уменията ми на терена ме поканиха в университета в Калифорния. Винаги съм мечтала да живея на слънчево място. Но рядко стигам до плажа. Тренировките вървят ръка за ръка с лекциите. Само с изявите ми на терена не става, трябват си и добри оценки", категорична е Евдокия. В момента тя е в изключително добра форма, отбелязвайки 14 гола в 19 мача, към които са прибавени и седем асистенции. Успехите не успяват да задоволят вечния й глад за още и още.

"Постигна ли една цел, моментално започвам да мисля за нещо друго. Винаги съм искала да живея в просторен и красив апартамент, на хубаво място в града с прекрасна гледка. Знам, че един ден ще се нанеса в подобно жилище, но също така знам, че още на следващата сутрин в главата ми вече

ще се е оформила нова цел,

към която да се устремя. Подобен начин на мислене може би не е най-добрият на света, но така съм устроена и няма как да се променя", убедена е Евдокия Попадинова. Понеже си е организирана от малка, Евдокия не позволява на футболните и учебните ангажименти да й попречат на личния живот. Отскоро има приятел, с когото се запознават на летището, докато тя и съотборничките й чакат да се качат на самолета.

"Той се занимава с бизнес и често идва на стадиона, за да ме подкрепи. Сега ми е времето да се забавлявам и

да се наслаждавам на живота",

отсича номер 1 в женския ни футбол. Забавленията обаче не могат да завладеят ежедневието й, тъй като в главата й вече е оформена следващата голяма цел. Евдокия иска да прескочи при професионалистите и да повтори успехите на бразилката Марта Виейра да Силва, която е може би най-голямата звезда на женския футбол.

"Понякога съотборничките ми казват Марта заради сходния ми стил на игра с великата бразилка. Готова съм за нови и нови предизвикателства. Осъзнавам, че футболът е до време и заради това се подготвям и за живота след това. Следвам спортен мениджмънт, което ми отваря много врати и след края на кариерата ми на терена", убедена е в светлото си бъдеще най-добрата сред българките, които са се заели с нелеката задача да играят футбол на топниво.