Януари е най-тежкият месец в годината, смятат специалисти. Причините са комплексни – от ниските температури, през грипната епидемия, до липсата на достатъчно светлина и краят на новогодишните празници. Всичко това води до различни последици като депресия, здравословни проблеми, дори скандали в семейството и разводи.

Според проучване на Американския национален институт по психично здраве 70% от хората страдат от потиснатост и апатия през първия месец от годината.

Психологът Татяна Кючукова изяснява този феномен за "168 часа": "Вероятно схващането, че януари е най-тежкият месец, се е наложило поради съвкупност от различни фактори. Преди всичко месецът е в средата на зимата и следват студени и мрачни дни. Това неизменно влияе. Друг значим фактор – известен на всички работещи в сферата на психологията и психотерапията - е струпването в края на годината на много празници и комуникация. Това, разбира се, е хубаво и хората го приемат в повечето случаи с радост, но често празниците се превръщат в арена на изясняване на взаимоотношения, равносметки и усещане за пропуснати възможности и щастие."

 Според семейния консултант, по време на празниците и особено след тях човек се изправя срещу неразрешени проблеми и отлагани дълго време въпроси. Всичко това, прибавено към студеното време и кратките дни, може да провокира апатия.

"Липсата на слънчева светлина и топлина, затворените помещения, консумацията на нездравословни храни и алкохол са само част от причините месеците в началото на годината да са белязани от по-нисък тонус – категорична е Татяна Кючукова. - В същото време еуфорията от празниците е отминала – това често запраща хората в другата крайност на преживявания."

Още през 1987 г. Американската психиатрична асоциация признава официално за болест "сезонното афективно разстройство”. Симптомите му са потиснатост, нежелание за социални контакти, изолация, апатия, занижена умствена концентрация, раздразнителност, липса на сексуално желание. Според специалистите липсата на достатъчно слънчева светлина се отразява веднага върху синтеза на витамин D и рязко падат нивата на серотонин и ендорфини. Това провокира чести смени в настроението, предизвиква потиснатост и преумора.

Роля за това играе и студът. Според специалисти, когато градусите паднат изведнъж с 15-20 по Целзий, тогава организмът преживява шок, който най-силно се отразява на сърцето.

 "За определен контингент пациенти студът е опасен – стари, прекарали сърдечни заболявания, хронично болните със сърдечни проблеми – обяснява д-р Красен Демирев - завеждащ отделението по детска кардиология в МБАЛ "Здравето". - Януари е, така да се каже, "развихрянето на зимата" и има напрягане на всички системи в организма, особено при децата. Много изтощаващи за организма са и резките промени – ту топло, ту студено."

Всъщност кардиолозите изтъкват, че студът е най-опасен не за тези, които прекарват повече време навън, а за тези, които всекидневно преминават през различни температурни разлики. Затова специалистите са категорични, че прекаленото загряване, надуването на климатиците и стоене в офис или стая с температура над 25 градуса само по себе си е риск. Защото след прегряване на организма излизането навън на минус 10 или минус 15 градуса е с 40-градусова разлика за организма. Това веднага предизвиква рязко свиване на кръвоносните съдове, което неизменно се отразява на кръвното налягане и на сърцето.

Лекарите подчертават, че друга грешка, която допускат пациентите, е да се хвърлят на тежки тренировки и усилена физическа активност без подготовка, след като седмици наред единственото, което са правили, е било да ядат и да пият. След тежко празнуване е добре влизането във форма да става постепенно, за да не се натоварва организмът и особено сърцето. Някои дори сравняват режима след празници с този, който е добре да се спазва след прекаран грип.

А след инфекциозно заболяване кардиолозите препоръчват щадящ режим петнайсетина дни след пълното оздравяване. Д-р Красен Демирев изтъква: "Започването на активни тренировки след заболяване крие огромен риск за сърцето. Всяка година има по един-два такива критични случая при спортисти, най-често при футболисти, някои от които за съжаление завършват фатално. Не бива дори и след банални инфекции да се подлагаме на тежки физически занимания, защото се товари сърдечносъдовата система и рискът от инциденти е голям. Винаги препоръчвам на пациентите си поне 10-15 дни след остро респираторно заболяване да не спортуват, да не тичат, да ограничат максимално физическата активност до обикновени ежедневни дейности. Особено ако става дума за деца. Не бива родителите да карат децата да се претоварват след прекарана инфекция. Дори препоръчвам при най-малките, ако се налага, да не ходят на градини и занимални, а да се възстановяват продължително вкъщи."

Защо се увеличават разводите през януари, четете в хартиеното издание на "168 часа".