Има няколко възможни “спусъка” за икономически трус в Европа в обозримо бъдеще

Нужни са дългосрочни инвестиции, които да променят профила на страната

Какво ще донесе новата 2019 година? Годината се очертава заредена с изненади - и за света, и за България. В понеделнишкия брой публикувахме прогнозите на 5-има експерти. Днес - прогнозите на икономиста Лъчезар Богданов.

Задава ли се нова икономическа криза - за Европа и за България?

Нека да разграничим това, което знаем, и това, за което по-скоро гадаем: ясно е, че

няма как цената

на парите да е нула,

каквато я поддържат изкуствено централните банки дълго време, и е ясно, че само с харчене за сметка на постоянно увеличаващ се дълг не може да има устойчива икономика. Кога и как точно реалността ще разгроми тези заблуди, обаче не се наемам да прогнозирам.

Още през 2018 г. виждаме сигнали, че растежът в големите европейски икономики се забавя, а например в 4 от 6 последователни месеца индустриалното производство в Германия отбелязва спад.

Ако сравним ситуацията сега с тази от 2007 г., виждаме както разлики, така и поразяващи прилики. И сега част от стопанската активност и потреблението са захранвани от евтин кредит, особено покупка на автомобили и строителство, и сега част от страните – и

този път не говорим

за периферна Гърция

или Португалия, а

за Франция и Италия

– имат високи държавни дефицити и нарастващ дълг.

Структурните промени в данъчното облагане, регулациите, трудовото законодателство, образованието и процесите на създаване и трансфериране на знание и технологии, които през последното десетилетие трябваше да увеличат конкурентоспособността на икономиките, са по-скоро рядкост и като че ли отново са по-скоро на Изток.

Когато изкуствено създаваните стимули – вливането на ликвидност при нулеви лихви от Европейската централна банка – изчезнат, ще се окаже, че част от инвестициите и потребителското търсене не стъпват на здравата основа на по-високи спестявания, предприемачество и повишена производителност.

Това е накратко общата предпоставка да се очаква ново сътресение в обозримо бъдеще. Не се наемам да прогнозирам кога и как точно ще се задвижат тези процеси.

Има обаче няколко

възможни “спусъка”

– свръхзадлъжнялостта на Италия може да отключи тежка дългова криза, която да “зарази” целия европейски финансов сектор, Франция е със свръхдефицит и много висока безработица дори в добрите времена, а високият дълг става трудно поносим при нисък растеж или рецесия.

Свиването на достъпа до кредит и очакваното (макар и не в първата половина на 2019 г.) повишение на лихвите ще доведе до верижни затруднения за инвестиционни проекти, разчитащи изцяло на заемно дългосрочно финансиране.

В част от по-развитите европейски страни потреблението е изключително зависимо от нарастващата задлъжнялост на домакинствата – всяко оскъпяване и ограничаване на новия кредит ще означава свиване на покупките най-вече на стоки за дълготрайна употреба. Отделно от това, растежът в САЩ и Китай в последното десетилетие също бе базиран на вътрешно търсене, стимулирано с бюджетни дефицити и значително нарастване на частния и публичния дълг – това в един момент ще спре. А “моторите” на европейската индустрия са именно експортноориентираните предприятия, продаващи високотехнологични машини и оборудване.

България няма как да остане настрани от тези процеси. Износът на стоки и услуги е 66% от БВП, имаме отворена и силно зависима от европейските пазари икономика. Отделно 2018 г. беше година със сериозен ръст на потреблението, финансиран от увеличение на кредита – по последни данни потребителските кредити са нараснали с 16% за година, а ипотечните – с 10%, или допълнителни 2.2 млрд. вътрешно търсене за 12 месеца. Още повече това става при изключително ниски разходи за лихви, което позволява голям кредит да изглежда евтин за обслужване заради ниските погасителни вноски, но

при покачване на

лихвите това рязко

ще се промени

Ако това се добави към очаквани трудности пред експортно насочените предприятия, които ще пострадат при евентуална рецесия в еврозоната, и свързаните с това съкращения на персонал и забавяне на ръста на заплатите може да се очаква обръщане на свръхоптимизма на домакинствата – довел например до рекордни продажби на автомобили от десетилетие.

Успокоителното донякъде е, че този процес се случва едва от година и половина, като до 2016 г. домакинствата бяха доста предпазливи и банките задържаха достъпа на нов кредит. Строителството все още не е отчело значителен бум, заетите са близо 2 пъти по-малко от 2008 г. и големият ръст на разрешенията за строеж все още не се е превърнал във финансирани строежи с реално извършвана работа. Така че очакваната промяна в лихвите, както и пренесените негативи от по-лошата конюнктура в цялата европейска икономика може би ще бъдат по-малък шок върху реалния сектор и домакинствата от случилото се 2008 г.

2019 - по-добра или по-лоша за портфейла?

Заплатите вероятно ще продължат да нарастват изпреварващо, т.е. по-бързо от ръста на икономиката. Независимо от забавянето на стопанската активност

пазарът на труда ще

трябва да се съобрази

с поне три тенденции

– първо, българите имат алтернатива да емигрират и работят в страни с по-високи възнаграждения, второ, застаряващото и намаляващо население означава все по-малко предлагане на работна сила, и трето, в България навлизат чуждестранни компании (а и се създават български), които работят за глобални пазари при използване на високопроизводелни капитал, знания, технологии и така могат да плащат значително по-високи от сегашните нива на заплати.

Всичко това поставя под сериозен натиск онези работодатели, които нямат стратегия как да са конкурентни при по-високи разходи за труд.

Отделно имаме и еднократния ефект от повишението на заплатите на учителите и на всички заети в бюджетния сектор.

Икономиката ще расте ли и с колко?

Очаквам ръстът на потреблението да е по-нисък от тази година, вероятно и износът като обща стойност ще стагнира, макар някои най-динамични отрасли, създаващи продукти с по-висока добавена стойност, да запазят бързото си разрастване.

За пръв път от 2008 г. очаквам най-сериозен принос в ръста да имат инвестициите, включително и публичните, заради по-активното реализиране на проекти с еврофинансиране. При всички случаи икономиката ще расте с по-бавен темп от 2018 г., важно е обаче това да включва именно привличане на дългосрочни инвестиции, които да преструктурират и променят профила на България.

Казано с други думи,

дори да се провалят

няколко проекта

за молове или

офис сгради,

ако в същото време няколко световни лидери открият модерни заводи или глобални центрове за споделениуслуги, това не е чак толкова страшно, дори ще е добре за фундамента за бъдещ устойчив просперитет.

Колко ще е инфлацията?

Видяхме, че през декември енергийните цени на световните борси отстъпиха отново, така че покачването от лятото и есента изглежда засега еднократен ефект. Ако обаче стартира нова глобална дългова криза, това неминуемо ще се отрази краткосрочно в

спад на цените,

особено на енергия, имоти, машини и съоръжения. От своя страна видяхме след 2009 г. как голяма част от инвеститорите решиха да “избягат” от капиталовите пазари и да насочат спестяванията в петрол, селскостопанска продукция, метали, земеделски земи, мини, изобщо – реални активи.

Къде ще е изгодно да се инвестира?

При всяка глобална криза оцелява единствено този актив, който всички считат за “сигурно убежище”; в предишната криза това беше доларът, американските и германските държавни облигации. Дали това ще е така и този път – не знам.

Извън по-катастрофичния сценарий обаче трябва да се следват фундаменталните фактори – да се инвестира в бизнеси или облигации, които функционират в конкурентна среда и в структурно устойчиви икономики, такива, които не черпят успех единствено от кредитни балони или друг тип краткосрочни мании. В България вероятно банковите депозити ще продължат да носят доходност нула, а отчитайки таксите, същото ще важи и за пенсионните фондове.

Какво остава?

Вероятно жилища,

но пък цените вече достигнаха нива, които правят труднозащитима инвестицията с оглед на наемите.

Ще продължи ли ръстът на кредитирането? Или ще расте лихвата?

Очаквам банките да започнат процес на по-стриктно спазване на стандарти за надеждност на длъжниците – както по собствена инициатива, така заради очакваните нови инструменти за надзорни ограничения. Ако цените на имотите спрат да нарастват, вероятно част от купувачите, разчитащи да спечелят от препродажба, няма изобщо да са на пазара и да търсят финансиране.

При потреблението ще има още известно време инерция заради продължаващия ръст на заетостта и заплатите, но в един момент броят на домакинствата, които не са задлъжнели с покупка на мебели, техника, автомобили, ще започне да намалява. Има потенциал за по-видим ръст на бизнес кредитирането, но това ще зависи от нагласите на предприемачите да стартират по-значими и капиталоемки проекти извън строителството.

Ще влезем ли в чакалнята на еврозоната?

Този въпрос е по-скоро към правителствата на страните, чиито валути участват в ЕРМ2/еврозоната, както и Европейската централна банка. Както много пъти е ставало дума, формални критерии, записани в европейското законодателство, за членство в ЕРМ2 не са предвидени – това, което фигурира в изявлението от миналото лято, е едностранно предложен пакет от мерки и реформи, които българското правителство се ангажира да изпълни. Моето очакване е по-скоро тези мерки да бъдат изпълнени от България – но дали това ще доведе до ефективно присъединяване на лева към ЕРМ2, зависи от политически решения извън нашата страна.