Учените все още не могат да разгадаят тайните на костенурките, червеите, охлювите и крокодилите

Защо червеите, охлювите, костенурките и крокодилите оцеляват стотици милиони години? Защо те успяха да надживеят гигантските динозаври, мамутите и саблезъбите тигри? Каква е тази имунна система и кои са факторите, благодарение на които всички те успешно се адаптират към климатичните промени на планетата, докато останалите загиват?

Учените се натъкват на различни данни. За някои червеи например се смята, че са се развивали от поне 600 млн. години, а за други като кръглия – от 240 млн. Охлювите, костенурките и крокодилите също ги е имало отпреди ерата на динозаврите.

„Някои съвременни организми дори да приличат на някои фосили това не означава, че са съвсем същите и не са се променяли през милионите години – обясни пред „168 часа“ гл. асистент Латинка Христова от Природонаучния музей към БАН. – Когато откриха латимерията (съвременен представител на смятаната за измряла група на рибите ръкопери), някои я нарекоха „жив фосил“. Оказа се, че макар и сходна на външен вид, тя е различна от живелите по време на мезозоя. Тогава ръкоперите риби са обитавали по-плитки води, били са яйцеснасящи, докато съвременните видове живеят на големи дълбочини и са живородни.“

„Брахиоподите от род Lingula са едни от най-просто устроените брахиоподи и приличат на намерени фосилни брахиоподи от камбрия (палеозойска ера). Но за съжаление от камбрийските фосили няма запазени меки тъкани, а само по черупката трудно може да се прецени доколко приличат на съвременните брахиоподи – казва Христова. – За разлика от тях червеите много рядко се запазват във фосилно състояние, по-скоро те оставят следи (т.н. ихнофосили, следи от жизнената дейност на организмите). От групите, които изграждат твърдо покритие около тялото си, имаме запазени фосили на тази обвивка. Но по нея много трудно може да се съди дали червеите са останали непроменени за всичките тези милиони години.

Според нея те далеч не са единствените.