Професорът вдъхновява свой студент и жена му да управляват самолет и докато обучава нея, ученикът му свири на цигулка в хангар на летището

Виртуозен цигулар. Опитен пилот. Учител на земята и в небесата. Впечатляващ фотограф. Това не са различни личности с няколко вълнуващи професии, а един човек с разнообразни таланти - Ясен Тодоров.

Българинът, който от години живее в САЩ, съумява да съчетава всички тези свои изяви по особено интересен начин. Той снима, докато пилотира, презентира и прави изложби, след като концертира по цял свят, и преподава - както изкуството на музиката като професор по цигулка в университета на Сан Франциско, така и майсторството на летенето като инструктор със своя четириместен самолет модел Piper Warrior, 1976 г.

Преди пет години Тодоров се запалва по фотографията, а само преди дни спечели голямата награда във фотографския конкурс на "Нешънъл джиографик", като неговата снимка "Нереално" стана кадър на 2018 година, избран измежду 10 000 кадъра от цял свят.

Фотосът е направен от горе (по време на полет) и обхваща летището Victorville в Южна Калифорния, превърнало се в гробище за автомобили. Така всъщност българинът е уловил последствията от дизеловия скандал през 2015 година, когато стано ясно, че немски автоконцерн е манипулирал чрез специален софтуер данните за произвежданите от колите си вредни емисии.

В интервю за "168 часа" Тодоров сподели повече за себе си и своето ежедневие както на земята, така и в облаците.

- Разкажете историята зад вашата снимка "Нереално"?

- Исках да заснема това, което се случи след 2015 година и скандала с дизеловите автомобили на “Фолксваген”. Понеже мащабът е огромен и всичко това е много обезпокояващо за нас, хората. Смятам, че и през 2018 година продължаваме да не се грижим достатъчно за нашата планета.

 Много от тези автомобили са чисто нови и са складирани в пустинята, като има такива и на други места из Щатите. През май пътувах с моя самолет в продължение на шест дни през Южна Дакота, Невада, Аризона и т.н. Направих много интересни кадри от различни места. Въпросната снимка стана през последния ден на връщане в отсечка между Аризона и Сан Франциско. Спомням си, че пристигнах малко по-рано и поседях няколко часа в едно кафене на една аерогара в близост. Беше много топъл ден. В този пустинен район по това време на годината става около 35-40 градуса. А в моя самолет е още по-горещо, нямам климатик. И трябваше да изчакам да захладнее, а също така и да имам подходящата светлина, която е много важна за всеки фотограф.

- Какви други фотографски отличия имате?

- Доста са. Преди няколко години спечелих и първа награда от конкурса International Foto Awards. Любопитното бе, че награждаването, официалната част, беше в "Карнеги Хол", където съм свирил два пъти.

- Какво послание отправяте към света чрез погледа си през обектива?

- Смятам, че нашата планета е много красива, особено погледната от горе. Ние трябва да се грижим повече за нея и да сме по-мили към това, което имаме. От горе се виждат мащабите, с които разрушаваме и загрозяваме това очарование.

- Как преди 16 години решихте да полетите и с какво облаците привлякоха един музикант като вас?

- Няколко фактора изиграха решаваща роля. Исках да се развия в различна посока. Ежедневната рутина започна да ме омаломощава. Само музика всеки ден. Макар че много колеги няма да се съгласят с мен. И разбира се, музиката е велико нещо, но в един момент човек пожелава талантите му да избуят и в друга посока. От много време се заглеждах по самолетите. Мои познати са ме возили и са ми давали да карам малко в САЩ. Така дори в един момент исках да стана професионален пилот за авиолинии.

Освен всичко при музикантите е трудно да си намериш работа особено в Щатите, където конкуренцията е огромна. Тук, когато има едно отворено място - доцентско или професорско, кандидатстват по 200-400 души от цял свят. Трудно е. В оркестрите е същото. И когато си 24-25-годишен и виждаш как други музиканти не могат да се класират, си казваш, че трябва да потърсиш и други възможности. Да станеш инженер, хирург, пилот или друго. Хем е интересно, хем - печелившо. При пилотите има повече отворени места, даже има глад за такива професионалисти. Така 2001-2002 година започнах да летя. Купих си собствен самолет през 2010 година. Преди това вземах под наем и летях като инструктор. През 2003 г. обаче станах и доцент в университета в Сан Франциско, което ме успокои много. Исках го. Постепенно станах и професор. Междувременно си летях. Така днес съчетавам и двете.

- Имали ли сте екстремни ситуации във въздуха?

- Няколко пъти. Единият случай е от 2011 година, докато учех един от моите пилоти. Той работи в Apple и тъкмо си беше купил собствен самолет. Правехме излитания и кацания на една аерогара близо до Сан Франциско. Беше хубава ясна сутрин, синьо небе, чудесно време.

Двигателят обаче спря на седмото излитане. За 10 секунди те връхлита страхотен адреналин. Трябваше да приземя самолета на една пътечка, ударихме едно дърво, завъртяхме се, но слава богу - овладявах ситуацията. След това той няколко месеца не летя, защото беше в шок, както и аз. Не е никак приятно да ти се случи такова нещо. После обаче си купи друг самолет и постепенно стана пилот.

- Кои са най-красивите места, над които сте летели?

- Много са. Районът около Долината на смъртта е феноменален. Може би е номер 1 сред любимите ми. Човек не може да ходи от април до ноември, защото е много топло. Всеки ден е над 55 градуса през лятото. През зимата обаче е невероятна красота. Там има един страхотен контраст - най-ниското място на континента с надморска височина -86 м и най-високата точка за 48 щата - връх Уитни. Така за няколко минути можеш да прелетиш над най-високото и над най-ниското място.

- С цигулката ли все пак оставате най-силно свързан?

- Разбира се. Все пак свиря от 5-годишен. Изнесъл съм стотици концерти. Преди месец бях на едно минитурне в Малайзия и изнесох майсторски класове. Интересното е, че някак комбинирам всичко в едно. По време на последния концерт там организаторите направиха и галерия - изложиха 12 мои снимки. Всичко се изкупи. Целта беше да се съберат пари за две благотворителни кампании - едната в Непал за бедни деца, а другата за възрастни хора в Малайзия. След концерта направих освен всичко и презентация. Така хората дойдоха да слушат музика, а после се оказаха и посетители на изложба и презентация за летенето. Всички останаха доволни. Преди това в Тексас също свирих концерт соло цигулка на Бах “Три сонати”, а след това веднага имаше презентация със снимки.

- Музиката също така е това, което ви отвежда в САЩ.

- Да. Дойдох, след като получих стипендия за едно средно училище по изкуства и музика в Калифорния. Спомням си, че заминах точно на 17-ия си рожден ден. После учих във Флорида, последва магистратура, докторантура и ето ме днес. Цигулката безспорно ми отвори много врати. Отведе ме на пътешествия из цял свят. Миналата година бях една седмица на един фестивал в Бразилия. Естествено, си взех и фотоапарата. Удължих престоя си, намерих чартърни компании и пак снимах от горе. Преди това посетих Филипинските острови - по същия начин.

- Какво ви липсва от родината?

- Моето семейство. Майка ми и баща ми, които живеят в София. Сестра ми е в Лондон. Леля ми - в Германия. Оттам нататък какво да ми лиспва?! Тук има и българска баница, и сирене. Само боза още не съм намерил в Сан Франциско, но има в Лос Анджелис.

- Наследствено ли е влечението ви към изкуството?

- Вероятно. Майка ми беше тонрежисьор в телевизията почти 40 години. Баща ми също беше професор и цигулар като концертмайстор и на Софийската филхармония, и на Пловдивската. Сестра ми завърши музикално училище и академията в Пловдив - свиреше на пиано и обой. Вкъщи винаги е имало много музика и изкуство.

- Като преподавател кои са най-важните уроци, които се стараете да дадете на студентите си?

- Извън техническата част най-важното е да намерят начин да се вдъхновят и така лесно да усвоят трудностите на техните инструменти. Когато правех магистратурата и докторантурата си, имах страхотен учител - световноизвестния Олег Криса. Студент на Давид Ойстрах. Той толкова ме вдъхновяваше, че нямах търпение да ходя на уроци, а после да се прибирам и да свиря по още шест часа вкъщи.

Надявам се, че и аз мога така да вдъхновявам своите студенти.

Може би успявам. Защото преди няколко години един от тях разбра, че съм инструктор по летене, и реши да идва при мен на уроци. Така, щом приключехме в университета, той правеше магистратура при мен, скачахме в колата, отивахме към аерогарата и се качвахме на самолета. Още по-интересното е, че жена му още повече се ентусиазира и също искаше да пробва. Докато двамата с нея летяхме, той пък свиреше на цигулка в хангарите на аерогарата. И другите пилоти разказваха как оттам се носела музика.

- Планирате ли да добавите още някое интересно занимание или хоби към списъка си с такива?

- Нямам много време. Но искам някой ден да се захвана сериозно с аржентинско танго. Бил съм в Аржентина и много ми хареса красотата на този вид танци. Защо след време да не прекарам няколко месеца там и само това да правя? Разбира се, ще взема и цигулката, и фотоапарата.

- Как ще посрещнете празниците?

- В Сан Франциско с приятели и познати. След това отивам в Хонконг с мой приятел. Ще летим с хеликоптер и ще снимаме от горе.