Мисля, че (б.р. при новоизбрания кмет на Ню Йорк Зохран Мамдани) става дума и за двете неща заедно - и прогресивизъм, и ислямизъм. Някой би казал - е как така, прогресивизмът е лява либерална идеология, а ислямизмът - крайно консервативна и фундаменталистка? Време е да свикваме с този парадоксален синтез.

За да завладяват позиции в западните общества, ислямистите разумно си подбират за партньори точно тези крайно леви социални движения, които са мотивирани от радикална антикапиталистическа идеология. В нашата съвременност антикапитализмът е не просто алтернативна икономическа доктрина. Той е доктрина, противопоставяща се на цялостната културна и цивилизационна структура на Запада. Врагът е западното културно и цивилизационно наследство.

Ислямизмът предвидливо паразитира върху антисоциалния патос на левите радикали, които се борят за цялостно унищожаване на "системата" - на тяхното собствено общество. Левият радикализъм нанася удари върху основните социални институции - и така създава маса индивиди без родова памет, без съзнание за наследство и идентичност. Левият радикализъм създава чувство за вина - Западът е дискриминационен, потиснически, расистки, експлоататорски.

"Постколониалната теория" ви дава алтернатива - религии и ценностни системи, насочени против Запада. Ислямизмът усилено запълва изпразнените от "мултикултурализма" пространства на идентичност в най-успешната цивилизация в човешката история - западната цивилизация. Левият радикализъм яростно се бори за по-голяма имиграция и "многообразие" на обществото. Ислямизмът навлиза чрез нарастващи потоци имигранти-мюсюлмани от "третия свят". Затова радикалният прогресизъм е незаменим и ключов политически съюзник на ислямизма - през парадокс, но напълно реално. Левичарският радикализъм върши първата част от работата - той разрушава обществото. В руините навлиза ислямизма - и предоставя "алтернатива". Честито!

От Фейсбук.