Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как празнували Коледа в стара София

Заслужава ли си да посетим София около Коледа?" - дискусия под този рефрен се е заформила неотдавна в ирландската секция на сайта tripadvisor. В нея известните с вкуса си към веселите купони келти обсъждат каква е столицата ни по време на празниците.

Повечето от коментаторите с любезна сдържаност отбелязват, че няма нищо особено:

"Градът си заслужава да бъде посетен сам по себе си, но не специално по Коледа. Не очаквайте коледни пазари или други събития, които се случват по това време.

Градът е по-тих,

тъй като много

хора пътуват,

за да се срещнат с роднините си в провинцията."

В същото обсъждане друг потребител пояснява:

"На второ място, както каза и Фил, няма да получите коледно настроение в София. Въпреки че има някои прилични ресторанти и си струва да я посетите за няколко дни, за да разгледате забележителностите."

"Има хубав коледен пазар в близост до градината пред Националния театър, както и някои събития като концерти за класическа музика, специални ястия в ресторанти и др.", отбелязва трети, но скоро е опроверган от друг участник във форума с информацията, че базарът затваря точно на Бъдни вечер.

Дотук общо взето нищо ново - та нали всеки нашенец си знае, че открай време много, много не ни бива да празнуваме. Може би още от дните на робството, след това войните от първата половина на ХХ век, та до тоталитарната 50-годишна нощ българите не са се славели като големи коледари.

Историческите документи за съжаление сякаш потвърждават тези опасения.

В статия на Сава Филаретов, просветен деец и общественик през Възраждането, в която са описани традициите при празнуването на коледните празници в Софийско в средата на XIX век. Тя е отпечатана в издавания от Георги Сава Раковски вестник "Дунавски лебед" на 24 декември 1860 г. и представя София

в навечерието

на големия християнски празник

Градът e изпълнен с повече движение по улиците, чаршиите, дюкяните и къщите. Търговията върви, всичко изглежда някак по-празнично: "Сичко днес напоминава, че довечера има "бъдний вечер" у българете. Някак из града, по улиците, по чаршиите, по дюкяне и къщя като да има повише земане-даване".

И тогава обичайно всичко се върти около осигуряването на пийване и хапване за празника. В тази връзка Филаретов преразказва пазарлъка между един шоп от софийските села, който продава свинско месо, и купувач. Като хвали стоката си, селянинът не пропуска да се присмее на продажните владици. Все пак е имало забележимо оживление, свидетелства репортерът Филаретов:

"Насякъде гледаш движение, приготовления и сичко приема един вид величествен, тържествен."

В миналото българинът е посрещал Коледа скромно - с постната вечеря на Бъдни вечер, прикадена от стопанина, с молитвата и безквасната пита, на която бодвали тънка восъчна свещица, с коледарите, с песните и заклинанията за здраве и берекет. След Освобождението ритуалите за Коледа и Нова година в България бързо започват да се европеизират. Амбициите на царските особи и на управляващите по места се насочват към заветната цел: всичко

да бъде "както

в Европата"

Изпращането на честитки с благопожелания за здраве, щастие и любов за Рождество води началото си от първите месеци на Руско-турската война. В София и другите големи градове нашите предци възприемат и практиката да се доставят празничните картички от чужбина, като на лицевата им част първоначално се поставя текст на български. Впоследствие се появяват и по-модерните честитки. Традицията пуска такива корени у нас, че по-късно дори и трудните военни години (1912 - 1918 г.) не прекършват желанието на софиянци да си изпращат коледни и новогодишни картички.

В последната четвърт на 19. век също по европейски образец у нас се появява и раздаването на подаръци на близки и приятели. Заслугата за въвеждането на традицията се приписва на княз Александър Батенберг. През 1879 г. от Германия пристига личният му пастор А. Кох, който му носи и коледните подаръци от близките му. Кох разказва в спомените си: "На Бъдни вечер

Негово Височество раздаде подаръци на прислужниците

В банкетната зала, по стар немски обичай, бе поставена голяма елха със запалени свещи, а под нея - чинии със сладкиши и подаръци. Князът ме помоли да кажа нещо за значението на този ден, а после лично подаде на всеки подаръка с по няколко мили думи".

Иначе от запазени писмени документи и от факти в тогавашната преса става ясно, че книгите са били най-предпочитаните дарове. Било е почти задължително децата да получат книжка за празника. Тези издания са били много красиви, с твърди корици, с ръчна украса.

Не на последно място от този период са и първите сведения за използване на искрящи в небето "огнени играчки" - фойерверките, с които напоследък най-вече свързваме коледно-новогодишните празници.

Малко повече са неизвестните около първоначалната поява на украсено дърво. Според редица източници първата коледна елха в София, а и в цяла България, се украсява на 23 декември 1878 г. от руските офицери на ген. Гурко. Истински възторг обаче предизвиква грейналата в празнични светлини елха година по-късно - през 1879 г.

Но това са само първите предвестници, защото коледната елха се утвърждава в празничната атмосфера на страната

благодарение на княгиня Клементина

чак през 1887 г. След детронирането и абдикацията на княз Батенберг през 1886 г. на престола идва княз Фердинанд, който, все още неженен, пристига с майка си княгиня Клементина, оставила добри спомени в българския народ с благородството и милосърдието си. Пищно украсената елха е в тогавашния Военен клуб в София. На пищно дворцово тържество, организирано от височайшата особа, за учениците от столичните училища се украсява огромна елха. При вида й децата не смеят дори да ахнат - толкова били впечатлени. В общата радост само детското личице на свищовлийчето Александър Божинов, един от бъдещите големи карикатуристи на България, остава намръщено. Момчето закъснява с 20 минути за тържеството и не получава подарък. Според някои именно в тази коледна случка се крие склонността му по-късно да създаде множество карикатури за царските особи.

В София още в края на XIX в. министър-председателят Стефан Стамболов дава тон за поевропейчването на "домашната" Коледа. Малко известен е фактът, че първата голяма частна коледна елха в столицата е негова. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на личния му прием всеки от гостите получава правото да си отнесе по една играчка за спомен.

Появил се първоначално само в домовете на градските големци, постепенно обичаят се разпространил и при обикновените хора. Те украсявали елхите с каквото имат - ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди, станиол и памук, които имитират сняг и лед. А доста по-късно започват да се появяват и

вносни комплекти със стъклени играчки за украса

на елхи. Пък и не били никак евтини - цената им е от 10-12 лв. до 100 лева за по-луксозните, при жизнен минимум у нас по това време от около 30 лева на месец.

За сравнително кратко време след Освобождението традициите в празничното отбелязване на Рождество навлизат до такава степен, че столицата ни по нищо не се отличава от останалите големи градове в Европа.

Зимните балове също се превръщат в ежегодно и очаквано с радост събитие. Първите са организирани от туристическите дружества и офицерските общности. Често те са използвани и за събиране на средства за благотворителни или родолюбиви каузи.

През 20-те и 30-те години на миналия век много българи са работили като градинари в Западна Европа, а в други семейства децата са учили в Русия, в съседни държави или в европейски университети. На Бъдни вечер те се завръщали по родните си места, и затова празникът бил много чакан и съответно отбелязван подобаващо.

Празнуващите с удоволствие похапват и фини пасти и кексове,

които се предлагат "по софийски, модерно, на крак". Независимо от лютия декемврийски студ, сковал града, посетителите често се изкушават и от различните видове млечни и плодови сладоледи, както и ненадминатите специалитети на майстора сладкар - шоколадово-сладоледените комбинации "сънди" и "шоколатин", приготвени от натурални продукти.

За доброто настроение на клиентите допринася и пищната, но стилна украса, особено кокетно нагиздената елха. Радиомузиката допълва празничната атмосфера.

През 1939 г. ученикът Христо М. Попов от мъжката гимназия "Св. Кирил" написва приказка в стихове, илюстрира я и я изпраща на малката княгиня Мария Луиза. В двореца остават възхитени от оригиналния дар. В знак на благодарност височайшите особи изпращат на младия талант специално писмо, портрет на Мария Луиза и Симеон и паричен подарък за Коледа в размер на 2000 лева.

В миналото в България не е било прието

Новата година да бъде посрещана

на площада,

но в първите десетилетия на 20. век в градовете, където е имало военни гарнизони, е въведена традицията да има илюминации в празничната нощ.

За първи път това е сторил Софийският гарнизон, но на следващата година "зрелището", както го наричат тогавашните хроникьори, се е случило и в Търново.

Съвсем непразнично обаче е посрещането на Новата 1944 г., тъй като на 28 август 1943 г. умира цар Борис III. За атмосферата на празника тогава красноречиво свидетелстват извадки от дневника на търновския генерал-лейтенант Атанас Стефанов: "31 декември - петък. Довечера е Нова година, обаче няма да има нито бал, нито забави поради траура за Н. В. Царя и войната. Всеки ще посреща Новата година вкъщи". Като стана часът 23 и започнаха поздравителните речи по радиата от регента Богдан Филов, от министър-председателя Добри Божилов, от наместника на Светия Синод Видинския митрополит Неофит" Честита да ни е новата 1944 година!"

Именно през 1944 г. и у нас по съветски образец

коледната традиция

е пресечена

Признава се само Нова година, за която се купуват и украсяват елхи. 24 и 25 декември са обикновени работни дни, в които по традиция населението от столицата и от по-големите градове гледа да "изкръшка" от работа, за да се нареди пред "показните" магазини, защото само тогава, преди Нова година, в тях са пуснали банани. През следващите десетилетия има опити, макар и доста изкуствени, за връщане на някои от народните традиции, но умишлено се пропуска религиозният характер на празника. А децата у нас, както и в Съветския съюз, пишат писма не до Дядо Коледа, а до съветския му колега - Дядо Мраз.

В България празникът отново става официален с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.