Не е достойно по най-каруцарски начин да поставим на изпитание достойнството на един от най-работещите кметове - Йорданка Фандъкова, казва скулпторът и депутат от ГЕРБ

Председателят на комисията за култура и медии при Народното събрание Вежди Рашидов скромно отбеляза рождения си ден в тесен семеен кръг. На 14.XII. той навърши 67 години. Два пъти министър на културата (2009-2013 и 2014-2017), той не крие, че са му предложили и трети мандат, но по лични причини не приел. “Влязох в този кабинет здрав, излязох на шепа хапчета”, обича да казва Рашидов. Сега намира повече време за ателието си, отново вае скулптури, не забравя и акварела. Точно с акварел станал член на Салона на изкуството в Париж. Най-новите си творби ще покаже в изложба, която се открива на 18.XII. в галерия “Сан Стефано” срещу сградата на БНТ).

- Г-н Рашидов, обикновеният българин не живее лесно напоследък - всичко скача - горива, ток, и повлича нагоре цените, включително насъщния. Хората излязоха на улиците. Но хората явно искат промени. Какво ще се случи през “зимата на нашето недоволство”?

- Обикновеният човек винаги е имал недоволство от някакъв недостиг. Явно това преди или не е било забелязвано, или не е имало видим повод. Но в съвременната демокрация ми прави впечатление друго - благодарение на едни хора, които създадоха платеното протестърство, се създаде една модна вълна на протести, които като че ли станаха лост и добра храна в ръцете на някои опозиционни сили и те,

използвайки недоволството,

болките и трагедиите на

тези хора, си правят

политически актив

Все по-често някои медии пълнят екрани с никому ненужни силиконови барбита, с нищо неговорещи с образа си всезнаещи анализатори, както и с много протести със скъпоплатени фланелки и плакати, а не с оръдия на труда. Това са все ходове, които не решават нито един човешки проблем, а само произвеждат шум.

Разумните хора, които имат проблеми, търсят подходите заедно с властта и чрез разума да решават належащите и болни въпроси. Единствено градивният път е този. А иначе, откакто аз съм се родил, това е поредната трудна зима.

- Препоръчахте нещата да не се истеризират...

- Истерията ражда само истерия. А животът се гради с разум и усилия.

- Какво си говорите откровено с вашите приятели извън парламентарните кулоари?

- Всеки жив човек има както радости, така и своите проблеми. С моите приятели се събираме и в рамките на разума търсим път да решаваме проблемите.

- Европа също се тресе. Виждаме какво става във Франция, в Гърция...

- Икономическата криза е глобален световен проблем. Както хората са еднакви навсякъде, то и проблемите са идентични. Тежката икономическа криза създава неудобства в бита на хората и е естествено това да предизвиква недоволство. Това са процеси, които ги е имало и в далечната история, подобни проблеми ще има и в бъдеще. Но за радост проблемите са един сериозен повод хората да се консолидират и да търсят решение. Такъв е животът.

- Още ли сме жертва на агресивната посредственост? Дали в този въпрос да не попитам и за мнението ви за Ода Жон и нейния пърформанс с много храна в “Двореца” - филиал на Националната галерия?

- Посредствеността винаги ражда агресия. Талантливите хора в историята се доказват като вълци единаци. Кадърният човек няма нужда от групова позиция и неслучайно често го наричаме човека институция. А има една група измислени интелектуалци, каквито сами се наричат напоследък, скривайки се зад колективните прояви. Когато видя списък на такива хора, винаги съм изпадал в недоумение какво точно е интелектуалното? С какво те са полезни на обществото освен с изисканото си облекло и крясъците си? В какво такива хора са съвършени и добри?

И дали мога да нарека

интелектуалец човек,

прочел само

пет-десет книги?

А колкото до колежката Ода Жон, проблемът не е в това какво тя прави като творчество, а къде го прави? Да правиш нещо в частната галерия “Темплон” (която е представя - б. а.)- една кокетна малка галерия в Париж, е едно. С нейните галеристи от години си кореспондирам, канят ме. Много по-различно е от това да правиш нещо в държавната Национална галерия на България. За всичко си има подходящото място. А иначе целта на това изкуство е да произведе подсъзнателна реакция у зрителя. Целта на така нареченото акционно изкуство е самата акция.

В това отношение тя успя и това е всичко. Дни по-късно след тази акция гледах телевизионен репортаж за много по-интересна инсталация. В тоалетната на едно читалище вместо ролка хартия беше оставена книга, чиито страници се късаха за определени цели. Този репортаж беше илюстрация за какво би служила националната духовност. Това като инсталация беше провокация, която надхвърли като сила и тема провокацията на Ода Жон, но не беше наречена изкуство.

- Следите работата на министър Банов. Обещахте си приемственост. Случи ли се? Дайте оценка кое е добро, къде куца в МК. Очаквате ли и министър Банов да си тръгне “на хапчета”?

- Боил Банов е един човек, към когото оставих много вяра и уважение в избора ми, когато си тръгвах от министерството. Работихме много добре с него като мой заместник и ако трябва да кажа за моята подкрепа за него, тя е затова, че той е един изключително балансиран, познаващ прекрасно министерството и материята човек. Осъществили сме прекрасни отношения между комисията по култура и Министерството на културата и определено смятам, че той отлично си изпълнява задълженията като министър.

А за хапчетата...

Искрено му желая

да си пази нервите,

защото е млад, с бъдеще и като такъв той ще бъде още много време необходим както на себе си, така и на обществото.

- Пак ценни експонати от Лувъра гостуват у нас.

- Аз се радвам, че още през първия ми мандат подписахме първото петгодишно споразумение с Лувъра, свързано не само с експозиции, но и с археологията, проучвана заедно от български и френски археолози. По-късно подписахме второ петгодишно споразумение за представяне на българска култура в залите на този световен музей. Години наред археологът от Лувъра Александър Баралис ръководи разкопките в античния град Аполония Понтийска край Созопол заедно с български археолози. Това е също една сериозна предпоставка за добрите взаимоотношения на България с музея “Лувър”. Имахме договори произведения от Лувъра да гостуват след гостуването на “Пти Пале” в нашите държавни музеи и аз дълбоко вярвам в усилията на министър Банов за продължаване на това сътрудничество.

- Една друга тема от деня, която не може да не ви вълнува като творец - ремонтът на ул. “Граф Игнатиев”.

- Изказал съм моето отношение по повод ремонтите на ул. “Граф Игнатиев”. Не е достойно по най-каруцарски начин да поставим на такова изпитание достойнството на един от най-работещите кметове в годините - Йорданка Фандъкова.

Отдавна не е имало

толкова активен кмет,

който е оставил след себе си толкова много и толкова видимо. Тя не заслужава обругаването, на което беше подложена. А за тези, които изграждат проекта, то мога само да кажа, че техният ръководител, на когото преди много време съм бил преподавател и рецензент в Художествената академия, е един качествен и организиран човек. Смятам, че нито е наивен, нито примитивен, както се опитаха едни сайтове да го изкарат. Резултатът е, че едни трудолюбиви хора, които си изкарват прехраната със строителство, и един способен ръководител бяха омърсени без основание.

- Навършиха се 80 години от рождението на Невена Коканова. Как я помните? Чий друг юбилей трябва да бъде отбелязан така достойно?

- Достойните хора и големите имена на българската култура, които вече не са между нас, са много. Жалко, че това в нашето съвремие няма това значение, което бихме искали да има, за сметка на пропагандирането на нищо незначещи приятелски кръгове. Смятам, че след като беше съсипан островът на културата - вестник “Култура”,

обществените медии

трябва да имат повече

часове за културни

предавания,

водени от хора, които познават темата, за да можем да се връщаме към големите имена от миналото и да изпращаме послания на идните поколения. За жалост, някои медии са се превърнали на нещо, което ми напомня творбата на големия ни писател Янко Станоев, наречена “Домашни истории”. А пред паметта на Невена Коканова - тази голяма актриса, се прекланям.

- Били ли сте жертва на фалшиви новини? Темата на дневен ред ли е в комисията по култура и медии? С тях битка води евродепутатът Мария Габриел.

- Откакто станах министър и досега, бих казал, че не съм излизал от фалшивите новини благодарение на фалшивите редактори и издатели и някои медийни кръгове. С госпожа Габриел комисията по културата и медиите работи много активно. Споделям нейното становище, изказано тези дни и във вашия вестник, че медийните регулатори на страните - членки на ЕС, трябва да се заемат със сайтовете, пускащи дезинформация. Смятам, че след като се прие законовата поправка за собствеността на медиите, следва да има законодателни инициативи и за чистотата на медиите, защото това е гаранция за свободата на словото. Защото

лъжата в медиите е

най-долнопробната подмяна

на свободата на словото

За жалост, не намалява броят на медиите, които стават проводници и платформа за разпространяване на лъжата и лъжливите новини. Вярвам в силата на закона, който може да накара онези медии, които правят това, да носят своята отговорност, както и създателите на фалшивите новини. Лъжливите новини съсипват достойнството на хората, а обектите на тяхната агресия дори не могат да се защитят. Това не е ли също отнемане на свободата на словото? Нали свободата на словото принадлежи на всички?

- Сега, когато е обнародван и правилникът за прилагане на Закона за киното, дали кинострастите ще стихнат? Май накрая нещата опират не до правилници, а до пари... Как оценявате парите за този “лукс” - културата, за догодина.

- Жалко, че в повечето случаи негодуванията са за повече пари, а не за добро или лошо кино. Най-шумно става не при създателите, а при продуцентите, когато става дума за държавни пари за кино. А трябва не само да се чака от държавата, а да се търсят и други донори. Не може само държавата да е финансиращият инструмент.

Винаги съм поддържал линията, че един процент от брутния вътрешен продукт трябва да е за културата. При управлението на ГЕРБ парите за култура всяка година се увеличават. За 2019 година

бюджетът на

Министерството на

културата се увеличава

с двайсет милиона лева,

а с 24 милиона лева е увеличен бюджетът в сектор култура на общините. Има предвидени повече пари за Национален фонд “Култура”, за сценичните изкуства, за читалищата, за фестивалите, за библиотеките, за опазването на културното наследство. По Оперативна програма “Региони в растеж” са осигурени близо 100 милиона лева за консервация, реставрация и развитие на обекти от културното ни наследство с национално и световно значение. През следващата година по така наречената Норвежка програма са предвидени 20 милиона лева, за да могат музеи, галерии, библиотеки и читалища да си набавят модерно оборудване.

- Напук на всичко отварят врати нови галерии, на панаира на книгата не можеш да се разминеш, театрите правят премиера след премиера.

- За да са пълни залите, панаирите, салоните, явно през годините нещо се е случило. Но да оставим тази оценка на хората.

- Какви са очакванията ви за 2019 г. и като председател на комисията по култура, и в личен план?

- Вярно, че в културата нещата винаги остават на по-заден план от финансовите и икономическите проблеми. Но смело мога да кажа, че в комисията членуват народни представители от всички партии, колеги, които работят перфектно. Обединени сме около понятието култура и национална духовност и почти всеки месец вкарваме по един законопроект, свързан с бъдещето на творците. Затова благодаря на всички колеги, с които заедно работим за каузата култура, а не робуваме на голословия.

- Защо изложбата ви в галерията на Волен Сидеров “Стил 2” предизвика такъв интерес?

- Галерията е на едно познато и много хубаво място. Превъзбудата може би беше заради симбиозата, че аз присъствам като автор, а Волен Сидеров като политик и наемател на галерията. Моите изложби винаги минават при голям интерес. Не е тайна, че

с Волен сме приятели от

години, а политическите

ни различия не са

валидни в изкуството

- Предстои ви една голяма изложба малко след рождения ви ден. Какво сте подбрали за нея?

Една от глававите, включени в новата изложба - всички работи са нови и непоказвани.

- “Сан Стефано” е една голяма галерия, съвсем нова за мен като откритие. Старият ми обичай за деня, на който съм се родил, да си подарявам една изложба или равносметка за изминалата година, е валиден и до днес.

И двете теми, които представям - пейзажът в акварела и главата като тема в скулптурата, са с произведения, непоказвани пред широка публика. Това е една тръпка, която ще е поредното ми емоционално преживяване. Дълбоко се надявам изложбата да мине успешно и да бъде открита в присъствието на хората, които обичам и уважавам.

- Всички болежки ли останаха зад гърба ви?

- Колкото до моите болежки - аз съм бил винаги открит, за да отнема възможността за интерпретации от най-злонамерените. А за бъдещето - бих бил щастлив, ако господ ми е дал години да смятам, че болежките са вече зад гърба ми.

- Какво ви тревожи, какво ви радва? На какво се смеете от сърце?

- Тревожи ме агресивната злоба на някои хора, но едновременно се радвам на това, защото тяхната злоба ме прави по-устойчив.

- Как ще посрещнете празниците?

- Вкъщи и в ателието си.

- Какво си пожелавате - на вас и на семейство ви?

- Разбира се, най-важното е здравето. Желая им да са щастливи, а тяхното щастие ме прави щастлив и мен.