Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората.

Те могат да изградят велика държава от една малка територия.

Шимон Перес, президент на Израел (2007-2014)

Българският обществен и политически живот е богат на инициативи, понякога - и визии. Инициативите често са организирани от интелектуалци, които обещават, че няма да се превръщат в политически партии.

Първо, Манифест “За републиката”,

замислен

от Евгений Дайнов

- “Няма ляво, няма дясно – днес има единствено гражданите срещу мафията” - едно от посланията в Манифеста.

Второ, “Инициативен комитет за спасение на България” на писателката Божана Апостолова в Пловдив - звучи хубаво, но ерудираните интелектуалци Тома Томов и Стефан Цанев не го подкрепиха.

Трето, референдум на един шоумен и неговите сценаристи.

Четвърто, Политическо обединение “Заедно” на един политически Алфа вълк - Лупи.

Дисидентско движение “Заедно” e регистрирано през 2010 г. от инж. Иван Даракчиев – гражданин на Бургас и Брюксел. Мото на Движението е “обонато” – идва от един африкански език и означава “аз съществувам, защото ние съществуваме”.

Пето, клуб “Милениум” на български юпита, завършили университети в Западна Европа, основан с посредничеството на Симеон Б. Сакскобургготски. Тази юпикрация вече сме я виждали – deja-vu, uppies.

Ако “Милениум-те” са като юпитата през 2001-2009 г., по-добре за България е да си стоят в чужбина – нали си спомняте как те “дойдоха, видяха и забогатяха”. Сега пък участват в Сдружението “Инициатива Единение”, водено от

двама

академици,

придружени от разноцветни интелектуалци и бизнесмени.

През септември и октомври 2018 г. президентът разговаря с представители на Сдружението. И заяви: "Важно е темата за помирение с историята и национално единение да бъде заявена публично".

Следователно, Сдружението се подкрепя от президента. Остват обаче въпросите: Защо тези инициативни интелектуалци търсят властимащи посредници - не са ли уверени в силата на своите послания? И в кои от тях има мъдростта на президента Шимон Перес и могат “да изградят велика държава от една малка територия”?

Да, единението е “лекарство по избор” (drug of choice) за разединеното ни общество, но лекарството не действа без покаяние – без “промяна на мисленето” (гръцки -- metanoia) на “двете Българии” – демократична и комунистическа (социалистическа), богата и бедна, образована и неграмотна.

Да, единението е хубава перспектива, но вероятността да се постигне в България, както стана с “двете Испании”*, е малка. Защото България е единствената източноевропейска страна, която не се лустрира, не направи катарзис - не се прочисти от комунистическите номенклатурократи, някои (много?) от тях участващи в съвременните политически инициативи. Въпреки, че има “Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”, приет от 38-ото Народно събрание на 26 април 2000 г.

Дано най-после БСП се вслуша в

съвета

на Махатма Ганди

“Прошката е признак на силния. Прощавайки си, сте свободни да се съсредоточите върху нещо наистина ползотворно”.

Дано най-после демократите престанат да слугуват на Брюксел и Вашингтон. Тогава българите ще „се съсредоточим върху нещо наистина ползотворно” – единение за доброто на България, което се постига с промяна на мисленето, а не с инициатори и посредници.

_________________________

* В Proverbios y Cantares (Поговорки и песни) Антонио Мачадо пише за Las dos Espanas (Двете Испании) – това е противопоставянето на демократичното и монархическото мислене на испанците.