"Не знам дали са коледни чудеса, но прекрасни неща се случват постоянно! Пожелавам на всички българи да се убедят в това!"
Шон Рууни, 28-годишният национал на САЩ и основен титуляр на елитния италиански тим "Аква Монца Парадизо" има основание да каже тези думи. Той е от волейболистите, за които 2010 г. е като сбъдната мечта. След отлични изяви в американския национален отбор Рууни се превърна в лидер на тима. Още с дебюта си на Апенините Шон стана основна фигура и в италианската Серия А1. Феновете в Монца вече сравняват идването му в отбора им с това на Златан Ибрахимович в "Милан".
И има защо. Както Ибра измъкна росониерите от тригодишна криза и бележи златни голове във всеки мач, така и Шон е топреализатор в почти всеки двубой. Това кара треньори и специалисти в Италия постоянно да го хвалят, а местните медии да го засипват с въпроси. Волейболният "Ибра" почти три месеца любезно отклонява поканите. Така правеше три години и в Русия, докато играеше в местната Суперлига. Не се поблазни от медийни изяви дори след като
 

спечели златен медал от Олимпиадата

през 2008 г. и приза "Най-добър волейболист на САЩ" за 2009 г.
Сега единствено за "168 часа" един от най-добрите волейболисти в света в момента вдигна медийното си ембарго.
"Това ще е първото ми интервю в Европа. Изключително развълнуван съм", не крие Рууни. Усмихва се на сравнението със Златан Ибрахимович. Споделя, че по-голяма част от съотборниците му в Монца са привърженици на "Интер", но той самият все още не е запален по европейския футбол.
В класирането на полусезона "Аква Монца Парадизо" е на трето място, което е върхово постижение в историята на тима. На първо и второ място са "Трентино", ръководен от новия селекционер на България Радостин Стойчев, с Матей Казийски, Цецо Соколов и Вальо Братов в състава си, и "Кунео", където се състезава капитанът на българския национален тим Владо Николов.
"През този сезон на българските и американските волейболисти се дължи до голяма степен високото ниво на италианския шампионат", категоричен е асът на САЩ Рууни. И допълва:
 

"Това са състезатели от най-висока класа,

за които може да мечтае всяко първенство. Твърдя го, защото имам преки впечатления. Миналата година играх в Русия, където се състезаваха Теодор Салпаров, Христо Цветанов, Тодор Алексиев. Знам много добре какво могат те. Сега виждам отблизо класата на Казийски, Йосифов, Владо Николов."
За Рууни италианското първенство е най-високо като ниво, но и доста по-леко от това в Русия, където американецът изкара три години. През сезон 2008/2009 Шон стана бронзов медалист с отбора на "Факел", Нови Уренгой. Негов съотборник в сибирския тим беше разпределителят на САЩ Кевин Хансен. В Русия се състезаваха и звездите на САЩ Лой Бол, Клей Стенли, Дейвид Лий, Гейб Гарднър, а този сезон и Доналд Съксо.
"Когато се събирахме, обичахме да пием водка. Стана ни навик да го правим и през лятото, когато сме си вкъщи. Така превърнахме водката в най-популярното питие в САЩ", през смях разказва Рууни.
Когато през лятото се заговори, че италианският "Аква Монца Парадизо" има желание да привлече талантливия американец в състава си, президентът на отбора заяви: "Да привлечеш олимпийски шампион, не е лесно.
 

Преговорите бяха дълги

на моменти трудни, но се радвам, че успяхме." Рууни отказва да си придава важности и заявява: "Не, дългите трудни преговори не са ми по вкуса, а и в случая нямах колебания. Отборът е чудесен. Заплатата ми, сравнена с тази в Русия, е наистина по-малка. Но един състезател трябва да мисли за много неща, когато приема оферти - нивото на шампионата, лайфстайл, култура, дори храната. Наистина се чувствам прекрасно тук!"
Не се сърди на тези, които приемат експресния му успех в Италия като изненада. "Много хора съдят за даден състезател едва след като той заиграе на Апенините. Тукашното първенство е най-силното, а аз бях непознат", разсъждава той и все пак признава: "Не мога да го крия, горд съм от себе си, че засега играта ми върви толкова успешно. Надявам се да продължи така!"
Само преди няколко месеца емоциите му в Италия не бяха само положителни. Шон Рууни ще помни за цял живот тазгодишното Световно първенство на Апенините през есента. На четвъртфинала САЩ се изправи срещу домакините и
 

в първия гейм буквално ги разпиля

затваряйки го на 14 т. В следващия няколко съдийски отсъждания, плюс постоянното репликиране от страна на звездите на адзурите обърнаха гейма и мача. "Със сигурност не показахме играта, която искахме. Смятам, че трябва да обвиняваме основно себе си", споделя Шон.
По-трудно му е да коментира нарочната загуба на Бразилия от България. И обяснява защо: "Аз съм човек, който винаги играе за победа. Но може би треньорите реагират по различен начин в такива ситуации. Има едно правило: "Победителите не ги съдят", а Бразилия спечели първенството."
За поредна година Шон ще отпразнува Коледа и Нова година далеч от родината и семейството си. Календарът на италианското първенство е много натоварен, има мачове на 26 декември и на 2 януари. "Ще изкарам празниците със съотборниците си тук, в Милано (Монца е на десетина километра от Милано, б.а.) Щастлив съм, че имам страхотни съотборници, които вече са ми и добри приятели", не се оплаква американецът.
Връщайки се назад в годините, си припомня, че някога дори е
 

навличал костюм на Дядо Коледа

- въпреки че е висок 206 см! Споделя, че обожава коледна музика, но точно заради това не иска да пее и да "съсипва" коледните песни. Не би се наел да прави снежен човек. "Това е голямо забавление, но в Русия набрах студ за години наред. Предпочитам да гледам отвътре как някой навън прави снежни човеци", разказва той. Твърди, че никога не мечтае за много коледни подаръци.
"Получил съм достатъчно, защото най-хубавият подарък са хубавите хора в живота ни. Подкрепата и любовта на семейството и истинските приятели. Късметлия съм, че в която и страна да съм играл досега, винаги съм срещал добри, отзивчиви хора, които да ми помагат. Благодарен съм, че ги има в живота ми", споделя Шон. С радост допълва, че преди дни си припомнил по най-приятния начин всички коледни мисли и

трепети от времето, когато е бил дете

"Проведох дълъг видеоразговор с 3-годишната ми племенничка по скайпа. За нея Дядо Коледа и коледните чудеса сега са основна тема. Беше толкова хубаво и въодушевяващо, върнах се назад в годините", развълнувано споделя Шон.
Освен здраве, за новата 2011 г. си пожелава основно две неща. "Надявам се с отбора ми "Монца" да постигнем възможно най-добрия резултат. И искам отново да дойда в България! Първото ми идване бе през лятото на 2008 г., когато играхме с отбора ви по време на Световната лига. Спомените ми от тази визита са прекрасни!"

 

Президент? - Не, благодаря!

На 28 години, Шон все по-често се замисля за това, което би правил, след като приключи кариерата си на състезател.
"Треньорството е единият вариант, но може би ще се ориентирам и към бизнеса. Завършил съм такава специалност в университета "Пепърдайн" в Калифорния", разказва Рууни
Преди време един от спонсорите на италианския национален отбор - собственикът на петзвездния ресторант "Белия дом" в Лос Анджелис Бруно Серато, заяви пред "168 часа", че Шон има качества един ден да се кандидатира дори за президент на САЩ. "Ха-ха-ха! Бруно е толкова любезен по отношение на моята персона. Но, не - ще откажа. Да си президент, е прекалено стресираща работа. Плюс това, мисля си, че освен Бруно и родителите ми, друг не би гласувал за мен", смее се Шон.
Все пак признава, че един от най-вълнуващите моменти в живота му е визитата във Вашингтон и Белия дом през 2005 г. Тогава Асоциацията на треньорите го обявява за трета поредна година за състезател на годината - нещо, което са постигали няма и десетина американски спортисти. Наградата в такива случаи е посещения при президента. Рууни държи на видно място в дома си снимката с тогавашния държавен глава на САЩ Джордж Буш.

Знаменитост в Корея

МНОГО американски национали започват международната си клубна кариера в Южна Корея.
Шон не прави изключение. Играе два сезона (2005 - 2007) в азитската страна. И в двете години печели приз за "Най-полезен състезател на първенството". Превръща се в знаменитост. До ден днешен си спомня с добри чувства за това време. "Да играя в Корея, беше забавно, но и предизвикателство. В началото има нещо като културен шок, но се научих да се разбирам със съотборниците ми, станахме добри приятели. Треньорът Ким Хо е от хората, които са направили изключително много за мен. Той наистина се интересуваше постоянно дали се чувствам добре - припомня си Рууни и допълва: - Нямах проблеми дори с храната. Обичах азитската кухня много преди да замина за Корея."

 

Лидер за Олимпиадата в Лондон

ПРЕЗ 2008 г. отборът на САЩ спечели златните медали на Олимпиадата в Пекин.
За Шон това е страхотно изживяване, но е факт, че тогава той не бе сред титулярите заради неотшумяла контузия. Две години по-късно, по време на Световното в Италия, треньорът на Щатите Алън Найп призна, че именно Шон и Рейд Приди са изнесли на плещите си всички мачове на отбора.
"Голяма отговорност е, но се чувствам страхотно! Намерих мястото си, особено това лято подобрих много играта си. Сега съм много по-уверен в себе си. Знам, че мога да бъда лидер. Въодушевен съм за бъдещето на нашия тим", споделя американецът. Допълва, че след Олимпиадата отборът на САЩ не показва същото високо ниво, тъй като част от ключовите състезатели вече не са в него. "С новите момчета все още се сработваме. Искрено вярвам, че до Олимпиадата в Лондон пред 2012 г. отново ще бъдем велик отбор", оптимист е Рууни.