Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

276 загуби превърнаха Реджи в най-пребивания боксьор в историята

Наближи ли краят на годината, започва здраво да ухае на печена кокошка с кисело зеле и на анкети, в които се търсят най-добрите и успелите през последните 12 месеца. Всеки се надява, че именно той ще бъде обявен за номер 1 и ще се окъпе в слава и пари. Още по-атрактивни и оспорвани са класациите, които избират първенците на десетилетието или дори на столетието. Много често подобни състезания раждат големи скандали, които разделят приятели и колеги.

Има обаче и такива подредби, в които никой не иска да присъства. Там се класират най-неуспелите, прецаканите и осмените, които гледат да се скрият в миша дупка или до гроб твърдят, че неправилно са им се подигравали. Реджи Стриклънд е момче на място и никога не се изкуши да избяга по какъвто и да е начин от лошата си слава. Той знае какво представлява и с усмивка приема ироничните усмивки или по-гадните нападки, точно както е приемал крошетата на стотици съперници на ринга.

Реджи е най-лошият боксьор не само на десетилетието, не и на столетието, а в цялата човешка история. Неуморният американец губи 276 от общо 363 мача на ринга. И ако това не е внушителен пердах, здраве му кажи. Стриклънд очевидно си е направил труда

да яде пердах без умора всеки месец, всяка година,

зиме и лете, в добри и лоши за него моменти.

Кариерата му стартира през 1987 г., когато вече е на 19 години - сравнително напреднала възраст за начало на боксьорско поприще. Преди това Реджи се е обучавал при различни треньори, но все не намира смелост да се изкачи едно стъпало нагоре и да влезе в професионалния бокс. Стартът му е ужасен, но близки и приятели са готови да му дадат шанс - все пак много големи спортисти са имали трудно начало, но след това са се издигали в кариерата. При младия Стриклънд няма издигане. Той започва спускане надолу, но все не успява да удари дъното. Минават няколко години и

жестоките побои сякаш стават

втора природа на американеца

В интерес на истината биячите му много рядко успяват да го нокаутират. Реджи има здрава брада, която може да понесе много. Бие се до последно, въпреки че накрая не неговата, а ръката на противника е във въздуха, докато обира съжалителните или подигравателните погледи.

"Не съм толкова лош боксьор. Тръгнах от нулата и така и не успях да се уредя с кадърен мениджър. Това се отрази на кариерата ми. Навсякъде ме гледаха с пренебрежение и много от мачовете ги загубих още преди да са започнали. Важното е, че не изгубих самоуважението си въпреки всички поражения. Губил съм с нокаут само в няколко мача и то защото

аз съм решил да

падна на земята

Просто вече не ми е било интересно да се бия с надъхания юначага срещу мен и съм искал да приключа цялата тази олелия", разказва преди години Реджи Стриклънд.

В "най-добрите си години" той успява да отбележи по 15 загуби на месец. В боксовите среди не е прието един и същи боец да се бие през ден, но Реджи му е намерил цаката. Той си измисля различни имена, които да ползва при уговарянето на следващия мач. Доста по-късно големите акули в бизнеса въвеждат правила, според които боксьорите трябва да предоставят документ за самоличност, когато им се издават разрешителни за следващата битка.

Преди да влязат в сила нови правила и закони, Реджи обикаля от зала в зала и се счепква с всеки изпречил му се на пътя боксьор. Големият му ентусиазъм да яде бой се дължи не на някакво психическо разстройство, а на необходимостта да издържа семейство.

"Плащаха ми по

1000 долара на бой

Колкото повече мачове записвах, толкова по-добра сума се събираше в края на месеца. Кълна се, че не съм излизал на ринга само и само да отбия номера. Търсех победата и както вече казах, в много малко случаи съм се преструвал на нокаутиран", категоричен е Реджи.

Феновете бързо надушват неговата необикновеност и започват да следят с интерес пътя му към абсолютния антирекорд. Медиите също за заинтересувани от таланта му да яде пердах под път и над път. Необходим му е само достатъчно атрактивен прякор, за да се превърне в истинска звезда. Реджи получава необходимото признание, след като вестниците започват да го наричат Краля на капещите като круши. Всичко е подготвено, за да влезе в историята като най-пребивания боец на ринга.

Славата му се носи по градове и паланки, а Реджи печели добри пари от загубите. Той е предпочитан партньор за прохождащи таланти в бокса. Младоците трябва в началото да се бият с жилави, но и преодолими съперници, за да натрупат самочувствие и да

оформят

прилична визитка,

с която да се докопат до многомилионния договор. Стриклънд е идеалният вариант за момчетата с претенции да се изкачат до върха. Той се бие до последния рунд, налага здраво противниковата муцуна, но накрая винаги губи. Много скоро пораженията му се превръщат в бизнес, който обаче не се харесва на неколцина американски конгресмени. Сред тях е и бившият кандидат за президент на републиканците Джон Маккейн, който почина тази година. Някъде около 2004 г. той се вторачва в такива момчета като Реджи с мотива, че те могат да послужат за уговаряне на боксовите срещи.

"Тази маса от боксьори, които под различни имена през няколко дни губят мачове, ми разбива сърцето", заявява сенатор Маккейн.

Героят от войната във Виетнам усилено работи за въвеждането на правила, които да спрат далаверата с използването на фалшива самоличност от боксьорите, които искат да се бият през ден.

Краля на капещите като круши не може да бъде съборен от шепа сенатори. Той продължава да си продава достойнството за по 1000 долара на бой. Феновете се чудят как боксьор с 276 загуби не е закован на инвалидния стол, как въобще е жив! Реджи редовно ходи на медицински прегледи, а показателите му до един са в норма. Лекарите му казват, че тялото му сякаш е създадено за подобни изпитания -

здрави кости и

още по-здрава брада,

която може да понесе много кьотек. Вероятно става дума за ген. Защото и брат му Реджи има с какво да се "похвали" - 122 загуби от 135 мача. Братовчед им Джош губи 68 от 74 битки. Роднините често си правят семеен инструктаж на тема - как да се измъкнеш с минимални поражения от поредния побой на ринга.

Кралят на тези изпълнения става толкова популярен, че някои от мачовете му се излъчват по спортния канал ESPN и по HBO. Американците умеят да почитат своите герои, въпреки че Реджи не е типичен пример за героизма на янките. Той на няколко пъти обявява, че се отказва от активна спортна кариера, но след това се завръща.

"Хората просто не искаха

да се разделят с мен

Публиката имаше нужда от моето присъствие на ринга. Радваха ми се, но не ми се подиграваха. Никога не съм ставал за посмешище. В кариерата си се изправих срещу боксьори, които след това станаха световни шампиони. Сигурен съм, че никой от тях не би определил като лесен боя си с мен", категоричен е Реджи Стриклънд.

Коментара ()

Вашият коментар