Добивът няма да е в далечното бъдеще, ще започне до 10 години, обещават от Индийската организация за космически изследвания 

Близо 50 години след кацането на "Аполо-11" на Луната, започва първата голяма инвазия до най-близкия ни спътник. През декември Китай ще изпрати "Чанъе-4", след тях Индия ще приземи своя всъдеход, паралелно с това САЩ и Русия готвят свои мисии през 2019 г. Част от тях ще е и договорената обща станция между "Роскосмос" и НАСА. Версиите за засиления интерес от големите космически сили са три. Първата е да се ориентират на място как да добиват горивото на бъдещото - хелий-3, който може да реши енергийните проблеми на планетата за векове напред. Втората е, че Луната е най-удобната логистична база при предстоящите пътувания до Марс. Третата, която не изключва предните две е разполагане на сателити и мощни телескопи.

Засега безспорен лидер в покоряването на Луната е Китай, който планира да извърши кацане на обратната й страна. Досега всички мисии на "Аполо" и съветските безпилотни програми са били до видимата й страна.

Тъмната част на най-близкия ни спътник винаги е била голяма загадка и се смята за сериозно предизвикателство. Най-малкото защото е извън радиообсега на Земята. Затова първото нещо, което направиха от Китайската космическа програма, бе да инсталират сателит, който ще осигурява връзката между Земята и обратната страна на Луната

Има нисък разход на гориво, което е голямо предимство, а инженерите с помощта на гравитацията на Земята и Луната трябва само да стабилизират движението му.

Чрез сателита учените в Китайската национална космическа агенция ще получават данните от сондата и лунохода. Крайната цел на проекта е проби от различните почви да се върнат на Земята и тук да се проведат по-подробни изследвания.

САЩ също няма да пропуснат надпреварата.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че НАСА трябва да се върне на най-близкия ни спътник и за целта одобри рекорден бюджет от 19 млрд. долара. Плановете на Русия са още през 2019 г. да започне поетапно изпълнение на проекта за изграждане на

научна станция

на Луната. Идеята й е това да е в партньорство със САЩ, Индия, Китай и евентуално някои други страни. Първоначалната идея на руснаците бе да изградят лунна база с 12 души екип, но в края на миналата година бе решено това да е международна станция на окололунна орбита. Проектът е известен като "Вход към дълбокия Космос".

Астрономът доц. Георги Петров обясни пред "168 часа", че внезапният интерес към Луната вероятно е свързан с факта, че вече са направени

снимки на обратната й страна

"Първоначално се прецени, че не са толкова интересни, но сега се оказва, че не е точно така", казва той.

Големите космически сили дори не крият, че целта им е добив на изотопа хелий-3, който има потенциал да се превърне в най-чистото и безопасно гориво, което да покрие нуждите на

Земята за

векове наред

Според астрофизика в Индийската организация за космически изследвания Сиватхана Пилаи това не е въпрос на някакво далечно бъдеще, а нещо, което ще се случи до 10 години.

"Cтpaнитe, кoитo имaт кaпaцитeт дa дoнecaт тoзи изотоп oт Лyнaтa нa Зeмятa, щe диктyвaт пpoцeca - казва председателят на Индийската организация за космически изследвания Кайласавадиву Сиван. - He иcкaме дa бъдем caмo чacт oт тяx, иcкaме дa ги вoдим."

Вероятно затова програмата на Индия е първоначално да изпрати всъдеход, а след това и индийски екипаж на космическата лунна станция.

Европейската космическа агенция също е заинтригувана от хелий-3: "Cмятa ce, чe тoзи изoтoп би мoгъл дa ocигypи пo-бeзoпacнa ядpeнa eнepгия в peaктop

c тepмoядpeн cинтeз, тъй кaтo нe e paдиoaктивeн и нямa дa пpoизвeждa oпacни oтпaдъци."

Подобно е мнението и на бившия член на Консултативния съвет на НАСА и директор на Института по технология на термоядрения синтез в Уисконския университет в Медисън - Джералд Кулчински. Според него на Луната първоначалните данни са, че на Луната има хелий, който може да осигури енергийните нужди на Земята

за 500 години

напред

Руснаците смятат, че залежите са много по-големи, и това го твърди не кой да е, а ръководителят на отдела за изследвания на Луната в правителствения астрономически институт "Ломоносов" Владислав Шевченко. Той е и един от авторите на първата карта на обратната страна на най-близкия ни спътник.

Шевченко е категоричен, че запазите от изотопа ще стигнат на Земята да покрива енергийните си нужди в продължение на 5 хил. години. Освен това добивът там ще е изгоден, ако се сравни с днешните разходи, които отделят страните поотделно.

 Дали ще се окажат верни първоначалните сметки, четете в хартиеното издание.