Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Фризьорката от Хитрино, която ослепя: За какво ми е нова къща, като не мога да си виждам детето

Само една красива и енергична млада жена може би няма да отиде на подготвения религиозен ритуал в памет на загиналите жители на “взривеното” при железопътна катастрофа шуменско село Хитрино.

Мощната експлозия от влакови цистерни на 10 декември 2016 г., преобърнала десетки човешки съдби, остави без очи фризьорката в селото Невин Емин. Вечно усмихнатата 46-годишна дама днес е съкрушена. Още не може да повярва, че съдбата е била толкова жестока и безмилостна към нея и семейството й.

„Понякога си мисля, че взривът е един лош сън, който ще свърши. Ще се събудя и край. Но не, този сън, който ми открадна очите, е

жестоката реалност, с която трябва

да се примиря

В името на семейството” , споделя пред „168 часа” Невин. Посреща ни в новопостроения си дом на ул. „Панайот Волов” в опожареното село, където днес видимо се усеща някакво оживление след жестоката трагедия.

Къщата е дарение от компанията „Автомагистрали”. Съседи на Невин са сираците Рейханя и Севгин, които изгубиха родителите и дома си при пожара. Двете сестри също са новодомци. Домът им е построен със средства от парламентарната група на партия ГЕРБ.

И двете къщи се намират в близост до железопътната линия и са в списъка на напълно унищожените жилища от мощната експлозия.

„За какво ми е къща, макар с много удобства и екстри, когато не мога да виждам детето. Да се радвам заедно с него на успехите. На сполуките в живота”, продължава тъжната си изповед Невин. И прави извода, че без къща може, но без очи - не.

Казва, че животът й е съсипан след фаталния

за нея и селото мразовит ден.

Спомня си, че преди да настъпи взривът от влака, вятърът виел зловещо, сякаш предвещавал, че ще се случи нещо страшно. Не желае да се връща повече към злокобния спомен, който й носи само болка.

Фризьорката определя живота си оттук нататък като съсипан. Защото да нямаш очи, с които да виждаш близките си, даже и къщата, било нещо чудовищно.

“Понякога ми идва да вия и да

пищя от болка

Но няма полза”, разсъждава Емин за зловещия обрат в живота си, който въпреки несгодите и „целия кошмар” все пак трябва да се живее. Нейни приятелки се възхищават, че преживялата целия този ужас жена запазва високия си дух. Обявила е война на „зловещата съдба”. Мисълта за самоубийство като изход от ситуацията не я е допускала и за секунда.

Невин не губи надежда, че някой ден ще може да възвърне зрението си. В клиника в Истанбул са поставили силикон в двете й очи. Придвижва се с помощта на съпруга си. Сама не може да ползва нито бялата, нито черната техника, която БЧК отпусна на пострадалите семейства.

Роднините й се притесняват, че след известно време силиконът може да започне да загнива. След което да настъпят сериозни увреждания на здравето на Невин.

30 хиляди лева щяла да струва операцията

за възстановяване на зрението в турската клиника. Лекарите дали надежда, че положителният изход е възможен. Въпреки това в България медиците не се наемали да извършат подобна сложна интервенция.

„Семейството на Невин направи постъпки пред Община Хитрино за финансова помощ - съобщи пред "168 часа" чиновник. - Общественият съвет трябва да вземе решение, но са нужни резултатите от последните изследвания. Ще помогнем с каквото трябва, стига

Невин да започне да вижда отново

И да ни прави красиви, както го е правила през годините”.

Емин Сали, бащата на Невин, беше единственият жител на Хитрино, който присъства на изнесеното заседание на Окръжния съд по делото срещу двамата машинисти, подсъдими за железопътния инцидент. Той има 30-годишен стаж като помощник-машинист в системата на тогавашните Български държавни железници. Възрастният мъж внимателно слушаше, сякаш попиваше всяка дума от спора между прокурора и адвокатите на двамата машинисти – Димитър Михнев и Радослав Петков. За разлика от Емин, никой от местните не присъстваше.

Възрастният човек категорично не приема версията на защитата, че причина за катастрофата е незаключената стрелка № 5 по жп линията.

„Това обяснение е празна работа - казва Емин. - Глупости! И да мине влакът при незаключена стрелка, пак нищо няма да стане. Аз гарантирам!”

Сали иска от съда „най-после да каже защо все още няма наказан за превишената скорост, с която влакът убиец е минал през селото. Казва, че недоумява още какви доказателства търсят магистратите.

Бащата отдавна е надживял мисълта, че е загубил дома си. Но не може да се зарадва и на новия дом, в който е настанена Невин и семейството й.

„Майната му на старата къща, искам само дъщерята да има две очи и операцията в Истанбул да е успешна. Друго нищо не искам", казва възрастният човек.