Случайно ли е, че успоредно с прогнозите за нова световна криза, цените на петрола се оказаха на нивата от 2007 г. – годината преди големите финансови катаклизми през 2008 г.?

Стойността му обаче едва ли ще спре на сегашните нива между 70 и 75 долара за барел, след като съвсем неотдавна атакува нивата от 85. Вероятно затова

базовият

сценарий

на Еврокомисията е, че само до няколко месеца тя ще прехвърли $80. Надеждите са, че САЩ ще се опитат да извлекат ползи от поскъпването и ще изкарат на пазара своя континентален петрол, което би могло леко да понижи цените до сегашните нива. Но ако това не стане, Брюксел допуска още по-неприятен развой. Цената да стигне $85 и и дори да ги надмине.

Според ЕК през 2020 г. ситуацията може да се стабилизира и цените да се закотви около $100. Тоест дори Брюксел допуска цени поне с 30-ина долара за барел над сегашните.

От тази гледна точка, ако на протестиращите в момента нивата на горивата им изглеждат високи, интересно какво ли ще кажат, когато стигнат прогнозираните от ЕК. За щастие България все още е с най-ниската цена на петрола в ЕС и с най-ниския акциз. Разбира се разликата с Германия е минимална - около 20 евроцента, което на фона на доходите тук и там е почти нищо.

Засега ситуацията на пазара временно се успокои, тъй като страните от ОПЕК не се споразумяха да ограничат предлагането. Но следващата им среща е след три седмици. Паралелно с това обаче се развиват още няколко международни сюжета с голям потенциал да изстрелят нагоре цените. Санкциите на САЩ срещу Иран засега се

бойкотират

от Русия, но е повече от ясно, че Доналд Тръмп търси конфронтация на всяка цена. Изглежда е въпрос на време в тази динамична игра някой от големите играчи да си изпусне нервите и да направи грешка.

Затова ЕК посочва, че има доста фактори, които могат да тласнат цените на петрола нагоре.

Според Брюксел това е повишаващото се търсене, нестабилната геополитическа обстановка, излизането на САЩ от иранското ядрено споразумение и

драстичното

намаление

на износа на петрол от големите производители като Венецуела и Либия.

Защо обикновено кризите в света започват с по-високите нива на петрола? Защото все още индустрията е прекалено зависима от него и всеки скок на цените изстрелва цените на останалите стоки и услуги нагоре.

Сегашните прогнози на водещи икономисти също са такива.

Един от тях е Нуриел Рубини - човекът, когото на "Уолстрийт" слушат много внимателно, след като с точност

прогнозира финансовата криза

в САЩ

Според него до 2020 г. условията ще са назрели за нова финансова криза, последвана от глобална рецесия. Марко Коланович от "Джей Пи Морган" също има подобни опасения.

Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц смята, че с покачването на лихвените проценти развиващите се пазари като Аржентина, Турция, където е налице голям дълг и високи дефицити по текущата сметка, ще изпитат сериозни проблеми. В Южната ни съседка кризата вече буквално стопи спестяванията на хората.

" Виждаме това в Аржентина и Турция - казва Стиглиц. - Ние просто не знаем степента, с която заразата ще се разпростре. За мен, от глобална гледна точка, това е

най-предстоящата

криза

Тези страни вече са в нея."

Според Стиглиц икономистите отдавна очакват значителното забавяне, което ще настъпи през 2019-2020 г.

"Тогава проблемът ще бъде ускорен заради финансовите ексцесии, които ще си взаимодействат с процесите на макрониво", уточнява Стиглиц.

Според финансиста Марко Коланович причината за предстоящата световна криза ще е в ликвидността, която ще повлече след себе си всички останали

сътресения на финансовите пазари

Според Рубини и колегата му Брунело Роза причините за рецесията са поне десет. Една от тях е, че Тръмп провокира военен конфликт с Техеран и рано или късно ще предизвика геополитически шок, придружен със скок на петролните цени, подобен на този през 1973, 1979 и 1990 година. А това ще доведе до още по-голяма глобална рецесия.

Според него финансовата политика в САЩ рано или късно ще доведе до крах, което заедно с нестабилната ситуация в Европа ще даде началото на нова криза.

В ЕС ситуацията също е сложна, тъй като нивата на дълговете са рекордни, все още се спазва строга финансова политика, но с идването на все повече популисти на власт това едва ли ще е така.

Как ще реагират популистите и дали ще приемат да правят реформи, четете в хартиеното издание.