Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Венцислав Янков, малкият близнак от “Под прикритие”, впечатли в Кралството с маса и два стола

Само една маса и два стола са необходими на актьора Венцислав Янков, известен с ролята си на малкия близнак Ники от "Под прикритие", за да впечатли в Обединеното кралство със своя авторска постановка.

"Не може да бъде", би възкликнал някой и ще бъде прав, защото именно това име носи спектакълът. Така се нарича и сборникът с разкази на руския класик Михаил Зошченко, по чиито текстове Янков разработва своето сценично произведение, за което се раздава напълно.

"Това е едно мое представление, което съм осъществил изцяло сам - разказва пред "168 часа" актьорът. - Зошченко е творил в началото на XX век и е част от поколението на голяма част от руските дисиденти като Анна Ахматова, Булгаков и т.н. Подобно на тях е бил доста репресиран от системата. Като жанр текстовете му са социална сатира. За добро или за лошо, те звучат ужасно актуално в наши дни и това е една от причините да посегна към тях. Другата е, че в неговото творчество открих много от себе си. Така да се каже, мислите и чувствата ни се припокриват."

Оказва се, че "Не може да бъде" има дълга история, защото премиерата на спектакъла се случва у нас още в началото на новия век.

"За първи път го изиграх някъде около 2002 година в Сливенския театър, където буквално съм израснал - обяснява Янков. - За съжаление тогава представлението не успя да има дълъг живот. Нямаше кой да го продава, така да се каже. После някъде към 2014 година го направих отново с моя колега Ивелин Найденов. И тогава не просъществува дълго. Изглежда самите теми не са така интересни на българското население - няма секс, пистолети, голи хора. Ето че наскоро обаче ме поканиха да го изиграя в Лондон, след което в Манчестър и в Бирмингам. Това се случи и благодарение на моя агент там, където от известно време се развивам като артист. И така, както казва самият Зошченко, не знам защо някои неща, които се приемат добре в буржоазните страни, у нас се случва точно обратното.

Щом хората на изкуството там видят, че разполагаш с качествен продукт, успяват да го продават, защото за всяко нещо има аудитория. Твърдя, че това представление е по-различно от ежедневната плява, с която тъпчат хората, най-вече у нас. То е много конвертируемо и гъвкаво. Няма сценография в истинския смисъл на думата и може да се постави във всевъзможни пространства, разбира се, подходящи като театрална среда. Играя сам и правя театър, смея да твърдя - качествен, с една маса и два стола."

Актьорът е категоричен, че в артистичните среди в Англия винаги се дава шанс на всеки чужденец, който е способен, може и е готов да положи много труд, защото това винаги води до отлични резултати. След като там той представя пред публика своята авторска сценична творба, не закъсняват и комплиментите.

"Whеre have you been till the moment?!

(Къде си бил досега?!)

Това ме питаха хората след представлението. Както и кога ще го направя отново, къде да ме гледат и т.н. Засега имаме планове да играя отново в Англия, като има идея това да се случи и в САЩ, както и вариант за Германия, но всичко е в процес на организация. Доволен съм, когато има положителни реакции. Както каза Ал Пачино веднъж: "Благодаря на Господ, че ми даде възможността да правя това, което искам да правя. И все още до ден днешен не мога да повярвам, че хората отиват на кино и дават пари, за да гледат точно мен. Това ме задължава." Признанието на публиката наистина задължава."

Защо обаче "Не може да бъде" няма късмет и по-дълъг живот у нас? Според Янков има зрители, които са достатъчно узрели за спектакъла, но отсъстват тези, които да го разпространяват, рекламират и привличат подходящата за него публика.

"Откровен човек съм и мога да кажа, че в България липсва театрална култура у тези, които се занимават именно с нея. Всичко се прави, за да се печелят пари. Няма лошо, но не може да бъде и най-важното. Едни хора обаче не знаят дори как да го правят и не искат да се научат. От години насам моето лице продава. В Западния свят, когато един артист придобие популярност, хората около него правят всичко възможно, за да уловят момента, докато е топъл, така да се каже. И да се правят качествени неща, и да се печелят пари. Така всички са доволни. При нас обаче не става. Има шанс да се тръгне към промяна, когато продавачът осъзнае, че зависи от клиента. Ето например преди няколко дни жена в един магазин в Лондон, след като си платих, ме погледна, усмихна се и ми отвърна: "Благодаря, любов". Тази вежливост липсва у нас, защото всеки мисли, че другият му е длъжен. Ако се промени това мислене, може да имаме шанс."

Звездата от "Под прикритие" от няколко години разделя ежедневието си между Обединеното кралство и родината според ангажиментите си, но признава, че предпочита да прекарва времето си там. Когато е там, ходи на прослушвания, а у нас често му се налага да прави видеа, които да изпраща на агента си за различни проекти. Безспорно успеваемостта му е по-голяма при живия контакт. Вече се е снимал в няколко нискобюджетни филма, а в момента се бори за по-големи проекти.

"Там съм заради работата си, но и предпочитам вежливостта и отношението, които срещам. Това отваря чакрите и съзнанието на човек и той може да изкара неподозирани сили от себе си. Щастлив съм, че ми се случва. И че се уча на много нови неща, защото съм далеч от мисълта, че знам всичко. Смятам да задействам и други проекти по отношение на театъра, а относно киното - предстоят ми големи събития. Затова стискам палци и се надявам всички, които харесват мен и работата ми, да ми стискат палци също, защото ако тези неща се случат, ще бъде прекрасно. Не само за мен."