Леонардо да Винчи е бил мъж с много таланти. Историята го помни с впечатляващи открития за човешката анатомия и в инженерството, както и с амбицията, която е влагал в своите списъци за неща, които трябва да свърши. Ала това, с което е най-известен в съвременното общество, е неговата живопис.

Няма човек на земята, който да не е виждал "Мона Лиза" и "Тайната вечеря", а изгубената му творба "Спасителят на света" се превърна в най-скъпо продадената картина в света. От 500 години хората се чудят на какво се дължи гениалността му.

Как е пресъздал усмивката на Мона Лиза по този въздействащ начин? Учени твърдят, че са открили отговора на тези въпроси и той е страбизъм, или кривогледство. Наименованието на заболяването идва от гръцката дума strabos, което означава "изкривен". Състоянието е допринесло за усещането му за перспектива, увеличавайки зрителното поле и усета му за дълбочина. Едно от очите на художника е било малко по-изпъкнало поради заболяването.

Изследването на учени под ръководството на Кристофър Тейлър от Градския университет на Лондон обхванало 6 портрети и автопортрети, нарисувани от Леонардо да Винчи, и по две негови картини, скулптури и рисунки.

Повтарящ се модел в творбите на Леонардо да Винчи предизвиква вниманието на автора на проучването. "Гледайки творбите му, забелязах ясно изразена дивергенция на очите във всичките му картини", казва Тейлър.

Било установено, че очите на изобразените в творбите персонажи са с ъгъл на дивергентен страбизъм, по-специално в картините "Спасителят на света", "Йоан Кръстител" и в прочутата рисунка "Витрувиански човек".

Тейлър обръща откритията си в математически уравнения и открива, че Да Винчи би трябвало да е имал екзотропия - с 10,3 градуса изпъкване на едното от очите му.

Състоянието се смята за полезно при художниците, тъй като им позволява да се съсредоточат по-добре върху близки плоски повърхности.

Има едва няколко творби, за които със сигурност се знае, че са на Леонардо, но тяхното изследване доказва, че смущението в зрението му обяснява защо Да Винчи не се затруднявал да нарисува триизмерни изображения на предмети и лица или да представи планински пейзажи в задния план на композициите си.

Но Леонардо не е единственият с тази диагноза. Макар заболяването да е рядко и да засяга едва 1% от хората на света, то е помагало на легенди в изкуството като Рембранд, Джовани Франческо Барбиери, Едгар Дега и Пабло Пикасо.