Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сеизмичната зона на Вранча е по-опасна за нас от тази на Закинтос Вече минаха 41 г. от катастрофалното земетресение в района на Вранча, довело до 200 жертви в Свищов и разрушения.

Катастрофални земетресения с магнитуд над 7-а степен по Рихтер в Румъния се случват на 40 г. - колкото са минали от 4 март 1977 г.

Дълбоките вълни, идващи от Румъния, са по-рискови за Северна България, отколкото плитките в Средиземно море

Възможно е във Вранча или в Гърция скоро да има мощно земетресение с магнитуд над 7 по скалата на Рихтер, чиято категория е "катастрофално" и което да има ефект върху България? Въпросът отново стана актуален след последните трусове в Румъния и край Закинтос, които съвпаднаха по време, но според специалистите нямат връзка един с друг.

Експертите обаче не са единодушни дали имаме основания да се притесняваме от мощни разтърсвания с разрушения у нас. Едни смятат, че няма подобна опасност. "Засега няма такива изгледи. Не знам откъде се вземат тези страхове у хората - коментира проф. Бойко Рангелов от НБУ. - На Балканите са ставали и стават много силни земетресения. Защо точно сега някой се опасява от трус като този през 1977 година, не мога да се досетя. Още повече че силното земетресение в Закинтос е на юг от нас, плитко и е в морето. Как се свързва този трус със земетресението във Вранча - с магнитуд 5,7 и на дълбочина над 100 км, отново не мога да се досетя. Очевидно някои имат пророчески дарби, но да се надяваме, че не са истински..."

Точно на обратното мнение е проф. Емил Ботев, директор на секция "Сеизмология" в Геофизичния институт на БАН.

"За съжаление има от какво да се опасяват хората след труса в неделя, що се отнася до планината в Румъния", коментира той пред "168 часа". В същия район разрушителните разтърсвания са средно през 30-40 г., макар че преди се е смятало, че са през 50 г. Но в последните години е направена рекапитулация и са установили, че честотата на катастрофалните земетресения край Вранча е по-малка.

Тя се пресмята според 50 подобни събития през вековете, за които румънците имат запазени архиви. Въпреки че тогава не е имало инструментални изследвания, а просто са били регистрирани трусовете.

Последното такова с магнитуд 7,4 беше през 1977 г., когато загинаха 200 души в Свищов, след като две сгради бяха сравнени със земята. От тогава до сега се прави пълна рекапитулация и преизчисляване на статистическите данни, тъй като оценката на магнитуда е нееднозначна особено при дълбоките земетресения.

"Колегите вече приравняват трусовете с магнитуд 6,9 към 7, което вече отива в катастрофалната категория", допълни проф. Ботев. Според американски сайт за предсказване на земетресения разтърсване над 6,5 по Рихтер се очаква в Румъния от 2005 г. насам и има голяма вероятност това да бъде през тази година или съвсем скоро.

Защо точно Вранча има по-голямо значение за България в сравнение с Гърция, където също има засилена активност край остров Закинтос?

Сеизмичната зона в Румъния е дълбока, там пластовете се разместват на 150-200 км под земната повърхност и не могат да се изследват. А възможностите на науката са да сондират какво се случва едва до 18-20 км дълбочина. А в Северна България инструментите отчитат още по-повърхностно - до 5-6 км.

"Огнището е остатък от т.нар. Понтийска плоча, съществувала преди стотици хиляди години. Тя се подпъхва под европейската и точно този участък около Вранча не е обработен от горната мантия на земната кора - коментира проф. Ботев. - Тя е много гореща и при движението на масите се получава разкъсване на тези дълбоки части."

Това, което засяга България, е движението на земетръсните вълни. Колкото по-дълбок е източникът, предизвикал труса, толкова по-опасно е за хората в по-отдалечените от епицентъра райони. Сеизмичните вълни се разпространяват бързо и трудно затихват, долните етажи земни пластове, където е разломът, понасят тежестта на горните слоеве. Вранча е на малко повече от 100 км от Русе, Силистра и Тутракан.

"Към дунавските градове вълните идват от голяма дълбочина и само тънък, 30-километров слой земна кора ги затихва - твърди сеизмологът. - Вече като стигнат към по-вътрешната част на страната - под Стара планина, земната кора е по-дълбока. После към Средногорието и Родопите затихват по-лесно и дават по-малки въздействия."

От друга страна, повърхностните земетресения, каквито са тези край остров Закинтос, са по-рискови за зоната, в която се случват, и не се разпростират надалеч. Затова не крият сериозни опасности за България.

В момента в затишие е плочата в т.нар. Анатолийски разлом. На 24 май 2016 г. имаше земетресение с епицентър остров Самотраки, чийто магнитуд беше граничен - 6,9. Тази зона се разпространява хоризонтално - т.нар. Северноегейски ров, който на запад се подпъхва под Халкидики, а на изток върви към Истанбул.

Сеизмичните зони в България според специалистите са по-скоро малки блокове за разлика от плочите, които се движат една към друга. У нас няма такива, огнищата съвпадат с релефните зони - старопланинско, рило-родопско, тракийско, крупнишко. Затова през последните 100 г. на територията на нашата страна са регистрирани 10 силни земетресения - с магнитуд от 6 или нагоре по скалата на Рихтер. За същото време Гърция има над 120 катастрофални труса. В Турция са над 60, в Румъния - 25, а в Югославия - 23.

Опасните зони около нашата страна са две. На север - Вранча. А на юг плочата на Йонийско море като част от средиземноморската се подпъхва под Югозападна Гърция и предизвиква трусове. Зоната в континенталната част на южната ни съседка е много по-здрава от морската и задържа по-големи напрежения в себе си, което се отразява в по-силни разтърсвания.

В България земетресения от най-високата 9-а степен не може да се случат, смятат сеизмолозите. Най-сериозният трус е бил с магнитуд от 7,8-а степен през 1904 г. край с. Крупник.

Четете още:

Предвестник: Две седмици преди мощно земетресение въздухът се нагрява

Още през 2016 г. сайт предсказа катастрофални земетресения в Румъния и Турция

Коментара ()

Вашият коментар