Заради климатичните промени и сушата светът е изправен пред малко очаквана катастрофа – пивото е под заплаха

По-малко бира на по-високи цени – това гласи зловещата прогноза на учени от Пекинския университет. Екстремните промени във времето ще намалят драстично реколтата от хмел и ечемик, пишат те в специализираното списание “Нейчър плантс”.

В бъдеще горещите и сухи месеци ще се увеличат, ще има дълги периоди на

суша и големи

горещини, а това

ще доведе до промени в

зърнените култури

Някои ще пострадат повече от други.

“Климатичните промени може да не засегнат хляба ни, но ще се отразят на бирата”, казва Дабо Гуан от университета “Цинхуа”, участвал в изследването. Той има предвид страните с повече възможности от много развиващи се икономики и според него докладът е насочен именно към богатите държави, смятащи, че климатичните промени не се отнасят за тях.

Според учения идеята за изследването дошла в бар, където учените стигнали до разговор за ефекта на климатичните промени - първо за храната, после и за бирата. Създали математически модели за ефекта от промените върху реколтата от ечемик, от който 17% се използва за бира в глобален план, а остатъкът - основно за фураж.

За бирата, кафето,

шоколада и

други стоки дори

измислил термин

- луксозни стоки

от първа необходимост, които не са нужни за оцеляване, но при определено натрупано богатство се нуждаеш от тях. 

Сред най-засегнатите култури ще е ечемикът – иначе непретенциозно растение, което обаче е податливо на екстремното време. Ечемикът е сред основните съставки на бирата редом с хмела, водата и маята. Ако ечемикът не достига, от това

ще пострада

производството

на бира

в цял свят

Китайските учени са прогнозирали и колко още години на суша и жега ни очакват през XXI век и какви ще са последствията от тях. Определили са и какво ще се случи с производството и цената на бирата в 34 региона в света.

Една от най-губещите страни е Германия – в Средна Европа производството на ечемик ще намалее драстично. Очаква се спад на реколтата от 27 до 38 процента. Още по-лоши са прогнозите за Централна и Южна Америка, които според учените ще са сред най-пострадалите от жегите и сушите.

В същото време пък производството на ечемик в Северозападна Азия най-вероятно ще се увеличи, но не достатъчно, за да компенсира проблемите в останалите региони. В крайна сметка обаче общото световно производство ще намалее с 15%.

Бирата е основният потърпевш от тези промени, защото приоритет на всяка държава е фуражът за селскостопанските животни и целият ечемик ще се пренасочва към тези нужди. 

Но не всичко е загубено, успокояват учените. Възможно е с различни технологии и по-добри методи на отглеждане дефицитът да се преодолее. Освен това не е за подценяване и добрият

здравословен

ефект от

намалената

консумация

на бира,

подчертават те. “Това, че климатичните промени ще намалят производството на бира, не е опасно като цяло за човечеството”, пишат още те в списанието.

Прогнозата на китайците бе потвърдена и от техни колеги от университета в Калифорния. “Светът е изложен на многобройни негативни ефекти от промяната в климата, някои от тях са застрашаващи живота на човечеството, но намаляването на производството на бира не е сред тях”, коментира Стивън Дейвис от университета.

Проблемът е по-скоро психологически, уточнява той, хората са свикнали в края на горещия ден да пият една студена бира. Това в бъдеще ще стане особено скъпо удоволствие.

Прогнозата е,

че цената ѝ

ще стане

поне двойна

До 2099 година според него с цели 83% ще намалее бирата в Бразилия, съответно там ще има и най-голямото поскъпване.

В Европа освен Германия силно засегнати ще са другите две “бирени нации” - Чехия и Белгия.

И виното страда от жегата

Драстични промени ще има и в лозарството през следващите години. Преди десетилетия Германия е смятана за северната граница на лозарството, днес поради покачването на температурите тя вече е в Швеция. 

Промените в климата и сега са огромно предизвикателство за винарите – дъждовете стават по-редки, но по-обилни. Така за една нощ падат 80 литра на квадратен метър вместо необходимите три превалявания с около 20 литра на кв. м.

При новите условия се променят и вредителите – лозята биват нападани от нови видове гъби, срещу които няма все още ефикасни средства. За напасването на лозята са нужни нови сортове, но отглеждането им отнема по над четвърт век.

В крайна сметка най-големи проблеми ще имат регионите, в които в момента климатът е подходящ за винарство - Средиземноморието и България. Условията в по-северните страни пък, в които лозарството не е традиция, ще са подходящи за него. Така например Германия ще стане страна на тежките червени вина, които ще могат да се конкурират с френските.

В традиционните винарски области пък ще се промени характерът на вината и те вече няма да са според очакванията на купувачите.