Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо Банкси унищожи собствената си картина в знак на протест

Артистът е погнусен от задушаващия ефект, който имат парите върху изкуството.

Желанието за унищожаване е и творческо желание", някога казва Пикасо. И точно с този цитат Банкси реши да обясни поредното си действие, с което изуми света, а именно - да нареже на парченца една от най-известните си творби.

Нищо на този свят, дори и изкуството, не е вечно. И нищо, дори парите, не са толкова важни за артиста, колкото достойнството на творчеството му. На този важен урок научи художникът, роден в Бристъл, новия притежател на "Момиче с балон". Картината му се продава на аукцион за 1,4 млн. долара, но в момента, в който сделката е приключена, една от алармите в залата се активира.

Пред смаяните погледи на купувачите

платното се приплъзва надолу, минава през рамката и излиза от другата й страна нарязано на малки парченца. А ексцентричният Банкси е планирал този подъл трик още преди години, когато е поставял копието на най-разпознаваемия си графит в рамка.

В своя инстаграм профил артистът сам си призна за белята, която е сторил, като публикува видео, в което ясно се вижда как поставя остри зъбци в рамката на "Момиче с балон" преди да постави платното вътре.

Необичайните размери на стойката озадачават собствениците на аукционната къща, но въпреки това на никого и през ум не му минава, че вътре в нея може да се крие устройство за унищожение.

Как се е задействал механизмът, все още не се знае. Прицизното самоунищожение, което започва в секундата, в която се чува ударът от чукчето на водещия, подсказва, че шегаджията навярно е бил скрит в публиката и мирно е изчакал да натисне бутона за разпад.

Банкси поставя съоръжението преди години, в случай че творбата му попадне на търг. За всички, запознати с творчеството на артиста, е ясно, че той освен че не иска да разкрие своята самоличност, твори безвъзмездно. Графитите му се появяват по улиците нощем, а той изчезва, без да остави следа. Дарява картини на музеи, без да иска пари, а съвсем наскоро някой бе решил да направи изложба с негови принтове и да иска такса за вход. Банкси реагира остро, като разобличи измамника в своя профил в инстаграм дни преди да се наложи да унищожи картината си.

"Момиче с балон" се продава за рекордна сума за своя автор, а случилото се с нея ще остане в историята, тъй като никога досега подобно нещо не се е случвало по време на аукцион. Преговорите с купувача все още продължават, но според експерти планът на Банкси да зачеркне парите като важен фактор за изкуството е неуспешен. Цената на картината след шегичката на художника е скочила с още 1 млн. долара. А и преди това бъдещето на платното изглежда светло.

Сумите, които хората са склонни да дадат за него, скачат с по 20% на година, тъй като все повече и повече хора са запалени по идеята да купуват оригинални принтове с подписа на художници им. През 2017 г. картината бе избрана за "най-обичаното произведение на изкуството във Великобритания". Тя за първи път се появява на стена в Източен Лондон, а версията, дадена на галерията през 2006 година, е нарисувана не само със спрей за графити, но и с акрилна боя върху дърво.

Да унищожи творбата си може би е най-великото нещо, което Банкси някога е правил. Той е бунтар, който този път успя да вбеси артпазара. Със своя акт художникъ категорично показва, че изкуството се е превърнало в стока, а парите, които се леят край него, го задушават. Неслучайно преди години графити майсторът изрича следните думи: "Съвременният артсвят е най-голямата шега. Той е като старчески дом за претенциозни, слаби хора, с привилегии."

Банкси има усет за добрите шеги. През 2005 г. той някак си успя да постави скулптура на дребен античен човек с копие, който бута пазарска количка в Британския музей. Тя остава там в продължение на седмица, преди някой да се усети, че всъщност неандерталецът не е част от изложбата.

На следващата година се промъква в Дисниленд с фигура на задържан в лагера Гуантанамо, а през 2015 г. издига мащабен дистопичен тематичен парк - Dismaland, на британското крайбрежие. Мястото е наистина депресиращо.

А веднъж в Париж решава да пусне картините си на сергия, редом с тези на уличните артисти. Поставя им символична цена от 60 евро и се оттегля в сенките, където снима своите скромни творби и хората, които не се впечатляват от тях, а безгрижно ги подминават. Все пак истински Банкси няма как да се продава на мръсната улица, и то само за 60 евро.

Актът на унищожение като изкуство е течение, което започва едва преди сто години. Множество артисти по една или друга причина разрушават творбите си в знак на несъгласие.

"Това беше част от едно дълго колкото живота нежелание да бъда част от капиталистическата система", казва германецът Густав Мецгер за своите картини, които рисува не само с боя, но и с киселина. Красивите цветя върху огромните платна не радват очите на любителите на изкуството задълго, тъй като стават на прах, разядени минути по-късно.

През 70-те години на ХХ век, за изложба в Института за съвременно изкуство в Лондон той описва проект, наречен "Годините без изкуство - 1977-1980"

Мецгер призовава за тригодишно прекратяване на всякаква художествена дейност от всички и навсякъде - в художествени списания и галерии, за да спре атрактивната търговска система. Ала остава сам в това начинание.

През 1970 г. концептуалният художник Балдесари взима всичките си непродадени картини от май 1953 г. до март 1966 г., откарва ги до близкия крематориум и ги изгаря.

В това, което по-късно ще нарече Cremation Project, Балдесари ефективно унищожава абстрактния етап от кариерата си. Той ритуално затваря вратата към един стил, за да започне да се занимава с по-концептуални творби, включващи текст и фотография. Художникът дори сътвори бронзова възпоменателна плоча, направена за "погребението" на произведенията.

Клод Моне е може би най-известният пионер на френското импресионистко движение през 60-те и 70-те години на миналия век. Създава около 250 "Водни лилии" през последните три десетилетия от творчеството си, които сега са притежание на големи институции и частни колекционери.

Първоначално обаче те са много повече от 250. Преди изложбата на картините през 1908 г. Моне разрушава част от тях, разочарован от тяхното качество в сравнение с "по-добрите" платна.

Някои учени твърдят, че около 15 от творбите са били нарязани, други твърдят, че унищожените лилии били над 30. На пръв поглед това изглежда налудничаво решение. Но за разлика от другите художници, които не искали да бъдат свързвани с капитализма или обявявали бизнеса за враг на изкуството, Моне знаел, че бунт къща не храни. Той имал голяма слава, а табелките под картините му намеквали, че трябва да си доста заможен, за да си позволиш да окачиш Клод Моне на стената си. Малко преди да умре, запленен от магията на колекционерите, художникът заповядва на дъщеря си да се отърве от още няколко от останалите му произведения, загрижен за това как ще бъдат възприети те от бъдещите поколения.