Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Феодал крие Горнославското съкровище от хищните рицари на Ричард Лъвското сърце Богатото съкровище било заровено в периода 1189-1190 г. от управителя на крепостта Асеновград или от местния феодал.

Легендарният крал бил дребно, злоядо и заядливо човече

10 май 1961 г. Фермери от село Горнослав, Асеновградско докато разкопават нива попадат на голям меден съд. Преди това оттам е минал трактор, направил дълбока оран. Предполага се, че само е повдигнал съда, без изобщо да го засегне.

Каква е изненадата на земеделците, когато там откриват 786 златни монети, сечени в периода 1081 г. - 1195 г. Всички те са част от Горнославското съкровище, чието общо тегло е 3,360 кг.

За тогавашните времена това е било колосално богатство, трупано в продължение на много години. Специалистите са единодушни, че е съхранявано за някакви общодържавни или отбранителни цели.

"Вероятно е пазено от някой от местните военни стратези и управители или на Филипопол или на сегашния Асеновград - казва пред сп. "Досие" известният нумизмат доц. д-р Константин Дочев. - Това е била важна крепост за нас, непристъпно място. Затова смятам, че е на някой от византийските управители, тъй като моделът е бил да има двама началници - военен стратег и един кмет. Както е в Търново - в Царевец е царят, а началник на военната крепост е стратегът."

Анализите сочат, че колосалното имане е заровено някъде в периода 1189-1190 г. от въпросния феодал, който най-вероятно се е опасявал от набезите на хищните рицари на Ричард Лъвското сърце и германския император Фридрих Барбароса. Те преминавали оттук като част от Третия кръстоносен поход, който е бил истинска напаст за българските боляри и византийските богаташи.

В този период царете Асен и Петър предложили на Барбароса съюз и ангажимент да му помогнат с 40 хил. войници, ако влезе във война с Византия срещу признаване на царските им титли и легитимността на Втората българска държава. Барбароса надменно отказал.

От тази гледна точка тогава българите са имали всички основания да наблюдават уж мирното преминаване на рицарите с огромно подозрение.

Известният нумизмат Константин Дочев коментира за сп. "Досие", че Ричард Лъвското сърце и германският император Фридрих Барбароса са имали споразумение - по време на преминаването им по нашите земи да не плячкосват, а да минат мирно и тихо през района на Филипопол, близо до днешния Асеновград.

Причината кръстоносците да изберат този маршрут е, че през Родопите е най-прекият римски път за Виа Милитарис и Виа Егнация.

В този момент градът все още се води е византийска територия.

"Въпреки договорката за мирно преминаване, кръстоносците са нападали и мародерствали местните византийски и български боляри", твърди Дочев.

Интересното при рицарските пъпоходи е, че всеки барон е водел зад войската и голяма свита обикновени гладни и бедни хора. Предварително военноначалниците са ги надъхвали, че където минат трябва да плячкосат каквото могат, а след това да го поделят с главния рицар, обяснява нумизматът.

Особеност на самите отряди на крадците и бандитите е, че са формирани на етнически принцип.

"Всеки един от тях си имал някакво самоуправство - обяснява специалистът. - Примерно германците и унгарците са едни от най-жестоките, а французите са най-големите крадци, мародери и бандити. Не спазвали никакви предварителни договорки." Вероятно затова има много данни, че по време на тези походи военноначалниците бесели част от членовете на тези отряди.

"Основно хора от мародерските части, които не искали да делят плячката с главния рицар", казва Дочев.

От тази гледна точка легендите за благородния Ричард Лъвското придобиват съвсем друг смисъл. Очевидно той е бил щедър и добър единствено за бандитите, които са били обикновени бедни хора, готови на всичко за прехраната си. Вероятно така се е стигнало и до средновековния мит с елементи на чудесен ПР за храбрия и смел Ричард Лъвското сърце.

Освен в Робин Худ той е герой на много романи и истории и винаги е най-справедливият, но всъщност не е бил точно такъв.

"Едно дребно, злоядо и заядливо човече, никой не е излизал на глава с него - смее се Дочев. - В писмените извори е описан достатъчно добре".

Самото златно съкровище, което е крито от рицарите на Ричард Лъвското сърце и Барбароса също е много интересно.

"Перперата е основна парична единица във Византия, а след това и в България за периода 1092 - 1366 г. - казва Константин Дочев. - Това е монета с много висока стойност, все едно да имате банкнота или банкноти с "цвят лилав" с номинална стойност 500 евро. Те не се употребяват в ежедневието, а само за едри плащания - на висшите военни или администрлация, за държавни и други договорни плащания, покупка на зърно за страната, подкупи на варвари, откупи на висши пленници др."

Терминът произхожда от гръцкото "преминало през огън злато", претопено, чисто злато" .

"От средатана ХII до края на ХIV в. перперата, реална или сметководна, е еврото на Европейския югоизток, Мала Азия, Северна Африка, всички италиански градове-републики, включително и в България - казва Дочев. - Всичко се e пресмятало, купавало, оценявало в перпери. В много случаи е имало плащания и с други монети по определен курс към перперата."

От тази гледна точка стойността на Горнославското съкровище е още по-значима и това е още едно доказателство, че е съхранявано за нуждите на държавата или на войската. Фактът е, че пазителят му не го е потърсил, означава, че или е бил принуден да бяга или е убит и отнесъл тайната за спестяванията на крепостта в гроба.