Учени от Природонаучния музей към БАН откриха кост от титанозавър

Най-едрият от този вид е стигал 37 м и тежи над 100 тона

В България се е разхождал динозавър от групата на титанозаврите, част от която е и най-големият в света динозавър - аржентинозавърът. Неотдавна "168 часа" първи писа как учени от Националния природонаучен музей към БАН откриха костта близо до Трън.

"Първоначално установихме, че е от динозавър, по метода на изключването - обясни гл. асистент Латинка Христова. - Открихме го в район със седименти от периода горна креда (преди 65-95 млн. години), когато най-големите бозайници са били с размер на котка, така че нямаше как да имат подобни големи кости.

Фрагментите са само първите находки, благодарение на които установихме, че е гръбначно."

Колегата й Владимир Николов прави хистологично проучване и стига до извода, че става дума за динозавър, а не за морско влечуго, нито за летящо.

"С изследване на фини шлифи (прерези) под микроскоп той я анализира и стига до извода, че това е дребен (джуджевиден) титанозавър - обясни Христова. - Най-големите от този вид са аржентинозаврите, които стигат 30-37 метра. Нашият е по-малък, но все още е трудно да съдим за размера му само по това парче."

На повечето титанозаври костите от крайниците са колкото човешки ръст, а в случая откритата до Трън е много по-малка. Но и по нея трудно може да се съди, тъй като липсват и двата й края.

"Не се наемам да кажа с точност размерите на този титанозавър, тъй като все още не можем да установим тази кост от коя част на тялото е", обясни Христова.

Аржентинозаврите са вид титанозаври и са смятани за най-големите на планетата. На ръст стигали до 37 м, а теглото им варирало от 60 до 108 тона.

Още

с излюпването си малките тежали 5 кг. На 40-годишна възраст средното им тегло вече било около 75 тона.

Учените предполагат, че поглъщали листата и тревата цели, без да ги дъвчат, тъй като в стомасите им имало специфични бактерии, които разграждали храната.

Находището край Трън е открито случайно. Намерена е находка в реката от любител колекционер на фосили. Геолози от Софийския университет посещават района, като е поканена и Латинка Христова. За съжаление, не е открито мястото, откъдето би могла да идва костта. В подобни случаи научната общност е склонна да подцени ситуацията, тъй като логиката е, че

водата може

да я е донесла

от много далеч, с времето разкритието да е обрасло или затрупано, затова не си струва да се правят подробни огледи. Единствените, които все пак решават да проверят дали това наистина е така, са Христова и нейна колежка Ралица Коньовска.

"Отидохме в района и за щастие попаднахме на разкритие, където се виждаха и въглищни прослойки. Там намерихме и фрагментите от тази кост – казва тя. - След това огледахме находището с по-голям екип от хора от музея и Геологическия институт при БАН. Сега вече имаме план къде да се копае, тъй като знаем пласта, в който са костите."

"За няколко часа нямаше как да съберем повече материал - разказва Латинка Христова. - Сега се надяваме при предстоящите разкопки

да открием по-добре запазени останки,

на които си личат и краищата (епифизите) на костите. Те са най-важни, тъй като по тях има оформени ставни повърхности, а в случая разполагаме с няколко фрагмента на средна част от кост."

Именно такива добре запазени кости са откритите в Аржентина на най-големия титанозавър, чиито останки бяха намерени през 2014 г. Изследователят Дейвид Атънбъроу съобщи, че височината му е 37 м., а теглото му е около 70 тона. Само бедрото му било 2,43 м. За България е истински шанс, че макар и по-дребен представител на тази група се е разхождал у нас.

Според Христова по-малкият размер може да се дължи на факта, че по това време Европа е представлявала сбор от различни по размер острови.

Какъв е бил динозавърският рай, четете в хартиеното издание.