Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Демоните на Бурдейн. Последният човек, когото всички очакваха да посегне на живота си

"Трябваше да умра на 20. Станах известен на 40. Баща на 50. Чувствам се все едно съм откраднал кола. Много скъпа и хубава кола и продължавам да гледам в страничното огледало за примигващи полицейски светлини"

"Хората могат да са щастливи само ако не поставят щастието като цел на живота си", Джордж Оруел

Когато звездата Антъни Бурдейн се самоуби в хотела си в Париж преди няколко месеца, светът беше шокиран. Както близкият му приятел Иги Поп би казал, Бурдейн изглеждаше така, все едно има неутолима "жажда за живот". Той не беше просто готвач, а рокзвезда, пънкар, покрит с татуировки, който не пестеше думите си по адрес на когото и да било. Печелеше пари, за които никога не е и мечтал. Смело хапваше все още туптящо сърце от кобра във Виетнам и засилваше бунтарския си имидж. Той беше последният човек, когото зрителите очакваха да посегне на живота си.

Но депресията има много лица и бе завладяла напълно душата му. Много близки до него казват, че никога не са срещали човек, който толкова много иска да умре, колкото Бурдейн. Демоните му го гонят още докато е твърде млад. 

И макар от бедното хлапе, потънало в заеми, Антъни да се превръща в богаташ, който е обиколил почти всяко кътче на Земята, те успяха да го настигнат на 63-годишна възраст. Когато никой не го очакваше.

"Джордж Оруел е казал нещо, което много ме разстройва: "Хората са гробници, които поглъщат храна". И това е работата ми. Пътувам по света с група хора и те пускат камерите и за определен период от време аз трябва да поглъщам храна", казва Бурдейн в един от най-откровените епизоди на Parts Unknown.

Определя себе си като хипи, чийто основен враг е свободното време. Оставайки без работа, Бурдейн има много време да мисли, да бъде недоволен от живота си, да страда. Затова снима и пътува почти постоянно. Показва храната на другите, а не своята, защото иска да чува нови, "впечатляващи истории" всеки ден. Своята собствена той знае до болка.

"В мен живее мъж, който иска да лежи по цял ден, да пуши трева и да гледа детски и стари филми. Много лесно бих могъл да се превърна в това. Целият ми живот е изпълнен с опити да отбягвам и надхитря този човек", разказва Бурдейн. Точно заради това той усилено продължава да готви, да пътува, да работи, защото е "или това, или хероинът".

Не е тайна, че в кухните на най-големите ресторанти съществува сериозен проблем с наркотиците. Заради напрегнатата и тежка работа следи от кокаин могат да бъдат намерени около готвачите навсякъде по света.

Бурдейн не е единственият, който се бори с този демон, но е един от малкото, които трябва да се изправят и срещу неговия помощник - депресията.

Антъни не е излязъл от утробата на майка си със скъпа порцеланова чиния в дясната си ръка и мръсно мартини в лявата. Семейството му няма много пари, живее в Ню Джърси и се храни главно със стекове и бургери, като типичните американци. От време на време обаче те организират вечери за своите приятели, на които малкият Антъни не е поканен.

Миризмите от кухнята отиват директно в стаята му и заинтригуват детската му душа. Своето изтънчено небце е изградил благодарение на бунт срещу родителите си. Когато те не го викали на своите вечери, той се ядосвал и по-късно изисквал от тях да му готвят неща като стриди или ястия, които те намират за отблъскващи.

Макар и без много възможности, семейството му го пратило в колеж. И там животът му се променя изцяло. Бурдейн не успява да се справи с уроците си и напуска, за да се запише в Кулинарния институт на Америка в Ню Йорк, а за да плати образованието си, работи няколко странични неща.

След като завършва, той често взима 12-часови смени, шест дни в седмицата в местен ресторант и все пак не се прибира с повече от 120 долара в джоба. Именно в кухнята той открива наркотиците. Развива сериозна зависимост. Особено към хероина.

20-годишният Бурдейн често дължал пари, най-вече на шефа си. Харчел и малкото, което има, за кокаин, когато средствата не му стигали за хероин. Той признава, че е бил от онези хора, които биха обрали шкафа с лекарствата ти, ако ги поканиш на гости. А докато работел в "Сохо", бил надрусан почти през цялото време.

Бурдейн изпращал разносвача да му търси кокаин и все по-често хероин, а след това, заедно с останалите готвачи, си пускали саундтрака на "Апокалипсис сега", накисвали цялата кухня в бренди и я запалвали, за да имитират удара над Виетнам.

След като приключвал работа, той отивал в местния клуб да слуша до късно пънк банди и продължавал да опитва до сутринта какви ли не наркотици.

"Човече, на 44-годишна възраст стоях в кухнята, без да знам какво е да спиш без тялото ти да се тресе от смъртни болки. Бях в ужасен, безкраен, неотменим дълг - разказва Бурдейн, - нямах здравни осигуровки. Не си плащах данъците. Не можах да си платя наема."

Осъзнавайки, че това не е правилният път, той започва да се бори с демона на зависимостта. Успява да го пребори през 80-те благодарение на метадона, но на негово място идва депресията. Всичко това е обяснимо - мозъка ти до такава степен е свикнал да живее с наркотиците, че се чувства объркан, когато те липсват.

През 1998 година Бурдейн получава нова сериозна работа в Brasserie Les Halles на "Парк Авеню", Ню Йорк. А на прага на 2000 година го очаква славата - тогава публикува своето есе "Поверително от кухнята".

Той става известен не както е обичайно - докато е още млад, а на 44 години. Целият опит, който е придобил в кухнята, намира своето място на страниците на в. "Ню Йорк Таймс". Изданието публикува статията му, която смело започва с думите "Не яжте преди да прочетете това" и дава тласък на кариерата на Бурдейн. Въпреки че той често се надсмива на готвачите пред телевизора, през 2002 г. получва предложения да снима първото си кулинарно риалити - A Cook's Tour, а през 2003 г. започва No Reservations.

През 2005 година обаче идва нов удар за звездата. Среща новия си демон - алкохола.

Тогава приключва 20-годишната му връзка с неговата ученическа любов. Следва тежък развод, а славата на Бурдейн му позволява отново да тръгне по пътя на зависимостите. Пътува из Карибите, напива се, пуши трева и посещава публични домове. Депресията, стояща на заден фон, се завръща. Готвачът успява да се пребори с демона на алкохола, но с нея - никога. Антъни започва да чувства, че няма цел в живота. Тогава се появяват и първите мисли за самоубийство.

"Имаше време в живота ми, когато си мислех "Прекарах си добре - защо не направя онова глупаво нещо, това егоистично нещо, да скоча от някоя скала в бедкрайно дълбоката вода", разказва Бурдейн. Но скоро след това среща необикновена жена в Лондон и за момент отново е щастлив. Тогава "постоянните нощни опити за самоубийство" спират.

У него обаче още живее демонът на гнева. Но той е по-малък, лесно преборим. Докато Антъни често напада, но с причина, свои колеги, той е изключително неучтив към хората, които работят за него - сервитьорите, чистачите, готвачите. Държи се с тях ужасно, докато един ден не решава, че това го превръща в ужасен човек, какъвто не е. "Не може да си ядосан на хората, когато полагат всички усилия, работейки за теб", казва той. От този ден нататък Бурдейн повече не повишава тон на нито една сервитьорка и успява да пребори и този тъмен демон.

Бурдейн продължава своето шоу в търсене на щастието, на необикновените истории. Не го интересуват скъпите ресторанти, а онези, креативните. Среща новата си любов, ражда му се дъщеря. Депресията обаче отново се появява. Чувства се прекалено изнервен, невротичен, притеснен.

"Нещата просто се случваха. Стоя на летището и си поръчвам хамбургер. Нещо незначително, малко. Обикновен хамбургер. Но не е вкусен. Поглеждам към него и изведнъж изпадам в ужасна депресия, която може да продължи с дни", разказва пред своя психолог Бурдейн. Той не спестява, че макар постоянно да е обграден от хора, е самотен: "Чувствам се като Квазимодо. Ако той отсядаше в скъпи хотели, то това щях да съм аз. Чувствам се изключително изолиран. Комуникирам, за да оцелявам, но всъщност съм ужасен в комуникацията си с хората, които обичам."

Но Антъни обича работата си толкова много, а страхът, че домонът на депресията ще го догони, е толкова голям, че не спира да работи. Постоянно снима нови серии за Parts Unknown, 250 дни от годината. Дори се шегувал, че не може да помисли за никакво пенсиониране и най-вероятно ще прави това, докато умре.

Бурдейн бил изтощен. Според екипа му в последните дни преди самоубийството той давал цялата си душа за снимките, а след това се изолирал в стаята си и не говорел с никого. Дори майка му Гладис казва, че е бил "в мрачно настроение последните няколко дни". Но въпреки че винаги е бил толкова откровен за своите терзания, нито един от приятелите му не може да повярва, че

Бурдейн наистина е страдал от депресия. Никой, освен последната му любов - италианската актриса Ейжа Ардженто, която след смъртта му разкри, че двамата заедно са се борили със самоубийствените мисли и са били опора един на друг, докато депресията на Антъни не е взела връх.

Бурдейн осъзнава, че има нещо много ценно, за което да продължи да живее, и неведнъж го споделя с журналистите - това е 11-годишната му дъщеря.

"Имам и няколко щастливи минути, в които си казвам: "О, животът е доста приятен", казва той, но дори и тези думи са, меко казано, отчайващи. Той няма щастливи дни, а само минути. Всъщност се чувства така, все едно е откраднал живота от някой друг. Че тези успехи не са неговите, а нечии други. Бурдейн е напълно наясно, че живее живота, за който повечето хора мечтаят, но въпреки това, дори и в него, той не открива щастието, което преследва още от първите си дни като готвач в ресторант.

"Трябваше да умра на 20. Станах известен на 40. Станах баща на 50. Чувствам се така, все едно съм откраднал кола, много скъпа и хубава кола, и продължавам да гледам в страничното огледало за примигващи полицейски светлини. Все още нищо не ме е настигнало", казва Антъни през 2016 г. През 2018 г. обаче светлините на полицейската кола са вече зад гърба му.

Той е мъжкар на 61 години. А истинските мъже не търсят помощ. Затова, когато отива при психиатър, за да поиска съвет, Бурдейн решава, че няма да се вслуша в него. Една вечер, след като е напълно изтощен от поредния епизод на предаването си, готвачът се качва в стаята си, за да се изолира от всички, и изпада в самоубийствен транс - състояние, от което е трудно да се измъкнеш жив. Буквално си в ръцете на демона.

Депресията вече не стои зад ъгъла, тя го е обгърнала изцяло. Докато преди това останалата част от мозъка винаги е прогонвала мислите за самоубийство - с доказателства, че има за какво да живее, то самоубийственият транс ги заменя с изречението "те ще са по-добре без теб".

Бурдейн слага край на живота си, обесвайки се с колан от халат. Виновник за това са само неговите демони. А в кръвта му в този ден, по ирония на съдбата, не е имало нито милиграм наркотик, нито милиграм алкохол.

"Когато умра, със сигурност няма да съжалявам, че съм пропуснал възможност да си прекарам добре някъде. Моето разкаяние ще бъде насочено към тъжния списък с хора, които съм наранил, които съм предал, към разхищението на активи и пропиляването на предимства" - "Поверително от кухнята", 2000 година