Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Провокаторът Иво Димчев: Дълбая в своите страхове и табута

l По-смелите ме следват в моето пътуване, по-страхливите се плашат

l Не обичам да привличам внимание към себе си извън сцената

Провокативен, неконвенционален, експериментатор, извън мейнстрийма в сценичните изкуства пърформанс артистът Иво Димчев шокира едни и печели други, като отдавна се радва на международна известност.

42-годишният актьор, певец, танцьор и хореограф, проливал дори кръвта си на сцената, разбуни духовете този път с участието си в британския X Factor. Тепърва Димчев, който вече живее в Лондон, ще реши дали да не атакува и “Евровизия”.

- Какво ви накара да се явите в британския X Factor, където Роби Уилямс, като един от членовете на журито, не можа "да откъсне поглед" от вашето изпълнение?

- Истината е, че на мен никога не ми е минавало и през ума да кандидатствам. Просто една сутрин получих съобщение от един от ловците на таланти на X Factor в Англия, който ми писа, че той и колегите му много харесват музиката ми и смята, че имам голям шанс. Казах му, че не пея чужди песни и заради това не се виждам в подобен формат. Той веднага ме увери, че продуцентите харесват моите песни и няма проблем да участвам с тях. И така се съгласих. Реших, че дори само с първи кръг да приключа, това е страхотна промоция на музиката ми.

- Възприемате ли “не”-то за вас от страна на четвъртия член на журито Луис Томлинсън, като негово “да” за масовия вкус?

- Луис е много млад. Моята музика се харесва принципно на по-зрели хора. А да не забравяме, че той и бандата му One direction са производно на същото това предаване. Всичко, което е постигнал в кариерата, е контролирано до последното движение и нота от продуцентите и мениджърите му. Той е масов продукт и то млад, няма как от него да се изисква да има сетивата и опитността да разбере нещо, което е противоположно на същата тази конвенция, която го е създала. За да харесваш нещо различно, трябва доста да ти е писнало от много други неща. Очевидно когато ме е видял за първи път, още не му е било писнало.

- Как възприемате освиркванията на публиката, които имаше към вас? Биват ли те по-скоро аплодисменти за един артист извън коловоза на комерсиалното?

- Не ме учудиха реакциите им и се стараех да ги игнорирам през цялата песен. Най-вече защото те започнаха в момента, в който танцьорът седна на коленете ми.

Подобна хомофобска реакция няма как да ме засегне, защото тя показва ниското ниво на аудиторията, не моето ниво. Режисьорите при монтажа са изместили бурята от негодувание в края на песента, за да не обвинят публиката в залата в очевадна хомофобия. Напълно ги разбирам. И мен щеше да ме е срам от подобна публика, ако имах собствено тв шоу.

- Какво ви вдъхнови за песента “Късметлийски ден”?

- Написах я в Ню Йорк преди 2 години, може би. Става въпрос за чувството на свобода, когато преодолееш напълно липсата на последната си любов. Става въпрос и за това, че въпреки че в тази понякога саморазрушителна свобода да срещаш непрекъснато неправилните хора, това не пречи да им даряваш парчета от сърцето си.

- Как смятате да разтърсите и “Евровизия”, тъй като изразихте готовност да участвате в конкурса?

- Не съм решил категорично, че ще участвам. Първо трябва да се запозная добре с условията и сроковете. След това ще преценя дали си заслужава предизвикателството. Но познавайки се добре колко импулсивен и ирационален съм, нищо чудно да се метна и в това преживяване. Просто имам нужда от огромни дози адреналин и тези формати са чудесни източници на тази дрога.

- Защо решихте да се установите в Англия? Там има ли повече възможности да размахате криле?

- Защото искам да пробия на чисто музикалната сцена, а в Лондон летвата е най-висока по отношение на песенното творчество. Изглежда почти невъзможно, имайки предвид, че съм на 42 години. И съм българин. И съм доста неконвенционален. Именно тази потенциална невъзможност ме забавлява и мотивира. Но ето че ме потърсиха от X factor само 2 месеца след като се установих там.

Това ме кара да мисля, че може би съм на правилното място, без значение колко далеч ще стигна в шоуто.

Очевидно в Лондон има хора, които имат уши за странноватите ми песни. Откакто излъчиха “Лъки дей” ми пишат адски много хора от цяла Англия, които са много впечатлени и привлечени от моята музика, откривайки я в ютюб канала ми или в социалните мрежи.

- Колко често се връщате в България? У нас публиката трупа ли все повече опит в разбирането на бунта срещу табутата в изкуството?

- Често се прибирам в София, където гледам почти всеки месец да имам концерт. Публиката ми в България се разраства много бързо и за мен винаги е невъобразим кеф да се срещам с тези хора. Възприемам българските си фенове като един вид своя рода.

- Ще представите новия си албум “Скулптури” из доста места по света. Къде винаги сте посрещан най-топло?

- Хората навсякъде реагират много топло на песните ми. Най-многобройна публика имам в Берлин и Париж. Много съм щастлив, че в Лондон публиката ми сега се умножава заради телевизионната ми изява.

- Кога и с какво сте успявали най-много да скандализирате?

- Понякога в спектаклите си обичам да работя и изследвам собствените си страхове и табута. За добро или за зло, ние всички споделяме почти едни и същи психологически прегради. Когато работиш със своите толкова открито, автоматично засягаш и вътрешните граници на тези, които те гледат. По-смелите ме следват в това пътуване, по-страхливите се плашат. Това са нормални неща. Не съдя никого. Хората са на много различни нива. Мнозина дори се чувстват идеално оплетени и парализирани от предразсъдъците си. Свикнали са с оковите им и ги възприемат за нещо нормално и естествено. Всички сме били на подобно "удобно" място в живота си. Насила хубост не става.

- Кои са били най-изумителните и критични определения, които сте чували по свой адрес?

- Най-смешно и абсурдно ми е, когато разни българи искат да ме убиват, защото съм се осмелил да интерпретирам “Хубава си, моя горо” със своя собствена мелодия. Много е нелепо. Интересно ми е как ще реагират, когато гледат и клипа към песента, който ще заснемем в началото на октомври. Мисля, че ще стане много горещо из социалните мрежи месец по-късно, когато излезе клипът и хората чуят песента в цялата й прелест.

- Имате ли някакви лимити на сцената?

- Имам всякакви лимити, въпросът е дали в определен момент ще реша да ги артикулирам и споделя с публиката по един, разбира се, достъпен и естетичен начин.

- Вас като зрител какво би могло да ви шокира?

- Шокира ме наглостта на някои артисти да дават адски малко съдържание на публиката, а да изискват много от нея, а понякога дори да имат наглостта да я обвиняват в некомпетентност.

- Скандален ли сте в ежедневието си?

- Не, напротив. Не обичам да привличам внимание към себе си. Получавам предостатъчно внимание на сцената. Посветен съм на работата си и за мен времето, мястото и начинът на споделяне на изкуството са много важни и не необходимо човек да се прави на интересен непрекъснато. Единствено в социалните мрежи си позволявам да оригиналнича понякога, но това, както знаем, си е една прекрасна и много добре рамкирана сцена. Но и тя омръзва. Сцената си е сцена и не може да бъде заменена с нищо... освен може би с телевизор.

- Какво се случва с вашата книга “ХИВ + КИС”, в която разказвате за това как от 12 години живеете с вируса на СПИН?

- Не намирам време да я довърша, а не искам да я претупвам. Затова изчаквам. Медийният дебат по темата ми се струва също толкова полезен и образователен, колкото и самата книга. Понякога си мисля, че е по-полезен, защото много хора, които биха гледали мое интервю по темата за ХИВ, никога не биха си купили или прочели книгата. Но от подобно интервю биха разбрали задължителния минимум от знания.

- Какво според вас кара някои хора да приемат вируса на СПИН като срам, който трябва да се пази в тайна?

- Единствено липсата на адекватна информация за ХИВ кара хората да бъдат толкова крайно резервирани и параноични. От повече от 15 години има терапия за ХИВ, има огромен набор от възможни варианти за лечение, всеки от които свежда нивото на вируса в кръвта до неизмерими граници. Човек може да живее дълги години с вируса на ХИВ и да се чувства в перфектно здраве. Няма никаква реална причина ХИВ позитивните да се срамуват от това, че са такива, или да бъдат обвинявани за това. Други са хората в България, които трябва да се срамуват от нещо. Най-важното е хората да си правят редовно изследвания, за да се откриват ХИВ позитивните навреме и веднага да започват терапия, за да не застрашават партньорите си.

- Кога и как разбрахте, че сте артист и трябва да се посветите на изкуството, а не на физиката или спорта?

- Все едно да попиташ водата кога е разбрала, че може да тече. Предполагам, го е разбрала, след като вече е потекла и не е имало връщане назад.

Четете още:

Синът на известен плажен концесионер се самоуби в Свети Влас. Откриха 22-годишното момче обесено на дърво край плажната ивица

Разстрелват Иван-Асен Георгиев, защото през 1963 г. казва: Агенти на Гешев ръководят БКП и държавата

Коментара ()

Вашият коментар