Починалият на 93 г. български емигрант в САЩ, дарил 2 млн. долара на Ломската гимназия, е израснал в бедност и е отдал живота си на лекарската професия, а след като навършил 80 г., започнал да играе на борсата и така спечелил огромно богатство.

Това разказа пред "168 часа" племенницата му Ирене Георгиеф, която също живее в Щатите. По думите й Андрей Георгиев работел от 7 часа сутринта почти до полунощ, за да помага на пациентите си. Често се случвало да ходи при болни и посред нощ. Докторът не се колебаел да стане при първия зов за помощ.

"През дългата си кариера като личен лекар и алерголог д-р Георгиев се е грижил за по три поколения от едно семейство.

Той беше ненадминат и отдаден личен лекар, готов да откликне за домашен преглед на болния или да го приеме в кабинета си по всяко време на деня и нощта", пише в некролога на починалия на 22 април 2014 г. българин.

Всичките му пациенти го обожават.

Освен че имал свой кабинет вкъщи, той посещавал болни в главната болница на Уилмингтън и в католическата "Св. Франциск".

Случило се така, че именно д-р Андрей Георгиев изродил последното бебе в старото родилно отделение в "Св. Франциск" и първото бебе в новото, става ясно от некролога му.

Грижил се е за поне две поколения от едно и също семейство, а в някои фамилии дори за три.

Починал в същата къща, която купил през 1962 г. и в която бил и лекарският му кабинет. В последните месеци му помагали пациенти, съседи и близки.

Мъжът е роден през 1921 г. в София. Но през 30-те години баща му Асен Георгиев става кмет на с. Медковец. Така Андрей е трябвало да учи в по-големия град Лом. Успехът му е мн. добър 4,96.

После е изкарал и пълен курс на обучение в Медицинската академия в София. По време на Втората световна война постъпва на служба в армията. През 1946 г. заминава за Чехословакия на специализация.

"Баба ми и баща ми са делeли от залъка си, за да може да му изпращат пари, докато учел в Прага. Даже

баща ми е разказвал, че е

носил сандали

с чорапи през зимата, всичко е отивало при чичо ми", разказа Ирене Георгиеф. Тя не знае колко години е прекарал в Чехословакия починалият през 2014 г. доктор.

Явно не е било задълго, защото след това той се заселва за известно време и във Франция, а през 1952 г. окончателно емигрира в САЩ.

Фамилната история разказва, че докато е бил в Прага и в Париж, щедрият ломчанин е имал връзка с дъщерята на високопоставен представител на българското правителство. Не се знае кой точно е бил той. Но нещо изненадващо се е случило между двойката, те са се разделили и докторът е заминал за Америка сам. Фамилията няма представа каква е причината за разрива помежду им.

Зад Океана Андрей Георгиев имал

няколко

романтични връзки

през годините, но никога не се е женил. Няма и собствени деца.

Първоначално се установил в щата Орегон и започнал лекарска практика. Преместил се в Сан Франциско, но усещал, че това не е неговият град. Търсел къде ще се чувства най-добре и така открил Уилмингтън, щата Делауеър. В католическата болница "Св. Франциск" му предложили постоянна позиция, затова напуснал Сан Франциско през 1959 г.

3 г. по-късно започнал и частна практика като джипи. Тъй като бил ерген, единственото му семейство бил брат му, за чието изтегляне в САЩ правел всичко възможно. Накрая успял да доведе семейството на Славян Георгиев зад океана през 1968 г. Двамата братя не се били виждали от 1946 г.

Първите 8 месеца

роднините живеели при доктора,

а снахата готвела за всички, тъй като щедрият дарител на Ломската гимназия въобще не умеел. После купил дом на брат си, който се намирал през 10 къщи от тази на благодетеля. Така било лесно и удобно да си гостуват често.

Като хоби докторът насаждал всяка година в двора си домати и краставици и много се радвал, когато разсадът върже добре. А брат му отглеждал грозде.

"Чичо ми много се гордееше с реколтата си и често раздаваше зеленчуци на съседите си и на дългогодишните си пациенти", разказа Ирене Георгиеф.

Докторът толкова харесвал Уилмингтън, че се решил да си купи апартамент в по-топъл щат чак след като се пенсионирал. Избрал град Сарасота във Флорида.

С жилище в същия комплекс се сдобил и брат му. Двамата прекарвали заедно часове наред в приказки.

Обикновено прекарвали месеците от октомври до април в Сарасота, а от май до октомври - в Делауеър, който е по-северен щат и климатът е доста по-различен от този на южната Флорида.

Понеже Андрей Георгиев е по-голям с 5 г., с напредване на възрастта

започнал да разчита Славян да го вози

с кола до къщите на пациентите му или по разни задачи, както и на пазар.

Последните три години от живота си докторът прекарал само в Делауеър. Продал имота си в Сарасота. Лекарите в Уилмингтън го познават, имал доста познати сред съседите и пациенти, които го подкрепяли и му помагали с каквото могат.

След като навършил 80 г., започнал да играе на борсата и така натрупал богатството си, разказа още Ирене Георгиеф. Търгувал по т.нар. day trading (акциите се купуват сутринта и се продават до края на деня в подходящ момент - бел. ред.). Именно този профил на трейдъри е най-стресов според запознати заради необходимостта да цепят секундата при покупко-продажба.

Най-често с това се занимават млади хора, а д-р Георгиев е поставил рекорд за начинаещ. Играл на борсата повече от 15 г. Въпреки че не притежавал собствен компютър, следял ежедневно котировките във в. "Уол стрийт джърнъл", за който бил абониран, и финансовите тв канали.

"Проучваше пазара и решаваше какво да купи и продаде. Притежаваше много детайлизирани справки и така преценяваше ходовете си на фондовата борса.

Давал ми е съвети какво да правя, за да спечеля и аз, но никога не съм се опитала да последвам примера му. Чичо ми успя, защото наистина обичаше парите", допълва племенницата му.

Въпреки това докторът не харчел безразсъдно. Имал слабост към луксозните коли и марковите дрехи, но това били най-скъпите му покупки. Не давал доларите си за други екстри за себе си или за близките си. Живеел в къща, която плачела за ремонт, но щедрият към ученолюбивите българчета от Лом лекар не искал да я подобри.

Андрей Георгиев ходел изключително рядко на почивка, предпочитал да си седи вкъщи и да следи котировките на борсата. Племенницата му не знае

как точно се е запалил по търговията

с акции, но именно тя му позволила да дари пари на няколко болници в Делауеър, да завещае средства на университета в щата, в който живеел, и на гимназията в Лом.

"Не знам дали е започнал да играе на борсата с намерението да използва спечелените пари за благотворителност, но на стари години му дойде идеята за финансова подкрепа на различни каузи и вероятно тогава е започнал да мисли за завещание", допълва Ирене Георгиеф.

Според нея чичо й изобщо не бил сантиментален човек. Дълбоко вярвал, че

САЩ е единствената страна, която предоставя идеални възможности

на всеки, който е достатъчно умен да рискува. Финансовият гений не обичал мързеливите или хората, които му искали пари.

Бил склонен да помогне на някого в труден момент, но след като се убеждавал, че човекът е имал достатъчно време да стъпи на краката си, вече отказвал да го спонсорира.

"Чичо ми беше

постигнал

всичко сам,

борейки се с живота, и вярваше, че всеки човек би трябвало да използва възможностите за успех, които САЩ предлагат. Може би звучи малко нереалистично, но така мислеше той", разказа още Ирене Георгиеф.

Тя смята, че отдаденият на професията си доктор бил изключително щастлив от живота си в Америка и удовлетворен от това, което е постигнал. Племенницата му не знае дали е искал да се върне и да живее в България. Той по-скоро чувствал, че тежи на мястото си в САЩ.