Вместо да хулим сънародниците ни, които изразяват патриотизма си с тропане на хoрà, можем да им припомним, че истинският патриотизъм (а не отвлеченият и държан като заложник от разни политици) е патриотизмът на любовта.

И за да не се бъркат понятията, е добре с търпимост да се сетим за хубавата българска дума РОДОЛЮБИЕ.

Родолюбието е съзидателно.

Родолюбието започва от уважението към семейството, приятелите и съседите, а после и към всички останали.

Родолюбиво е човек да пази родината си чиста съвсем буквално - да не си хвърля фасовете през прозореца на колата, например, нито да джапа в защитени от закона и от света природни резервати.

Родолюбиво е човек да спазва законите на Родината и да не мълчи, когато някой ги нарушава, па ако и да са управляващите в момента.

Родолюбиво е човек да не участва в корупция и да не мълчи, когато някой друг участва, защото корупцията ни убива буквално, както го прави всеки бутнал рушвет пиян шофьор.

Родолюбиво е не да хулим родителите, че не обръщат достатъчно внимание на децата си и не ги възпитават добре, а да помагаме и на деца, и на родители да изграждат по-здравословни връзки помежду си.

Родолюбиво е да не обвиняваме сънародниците си, когато не постъпват разумно, а вместо това да говорим с тях и да се опитаме да ги убедим с любов, че има по-разумни родолюбиви постъпки от хоро в планината и газене в защитено от закона езеро.

А когато някой ден се научим на родолюбие, можем да започнем да се учим и на човеколюбие.