Когато хванаха на калъп богаташа Бенчо Бенчев с Митьо Очите и шокираха така изненадващо БСП в гръб, веднага се замислих какво е да си социалист милионер в България.

Зачудих се - това не са ли две взаимноизключващи се понятия? Нали БСП е партията на социалната справедливост и равенство - какво правят заедно на Бузлуджа партийците с огромни черни джипове и ролс-ройсове и бабите с по 200 лева пенсия, докарани за партито под върха с автобуси?

Къде точно се намира тук социалната справедливост? И за какво равенство може да става дума?

За милионерите с партиен билет се говори много активно в последните години, включително и в самото БСП. Там броят новите милионери в националния съвет на всяко заседание и ако има полемика по темата, тя по-скоро вече се е изкривила до това - да разграничава честните милионери от тези, които са забогатели в схеми на ръба на закона.

Но едно е сигурно, темата става все по-актуална. Ако седнете на компютъра и напишете в търсачката "социалист милионер", за 0,34 секунди ще получите цели 124 хиляди публикации, които съдържат тези ключови думи. Отговор на въпроса обаче морална ли е тази комбинация и съвместимо ли е неприличното богатство с идеологията на червените, няма да откриете.

И колкото повече задълбаваме, толкова повече виждаме, че тази тема няма дъно. Като приключим с честно и нечестно забогателите, ще стигнем и до скритите милионери в партията. Тези, които са натрупали богатство благодарение на позициите си в БСП, чрез "другари" на ключови постове, чрез "нашия кмет" или "нашия банкер"...

В самото БСП си ги знаят отлично. Знаят, че има твърде много другари, чийто живот и успех е немислим без династичната в десетки фамилии връзка с партията майка. Това обаче важи вече в голяма степен и за другите големи политически формации, експлоатирали по-дълго властовите ресурси.

Така че нека оставим кризата с идентичността на столетницата на самото БСП. Покойният главен редактор на вестник "Дума" Стефан Продев преди години беше казал много точно: "на „Позитано" 20 съжителстват в подмолен конфликт две групи партийни членове: "червените мобифони" и "червените бабички".

Бих добавил, че бабичките са тези, които на избори дават власт на мобифоните, а мобифоните са тези, които със социалистически лозунги в ръка капиталистически хищно я експлоатират, като качеството на живот на бабичките никога реално не се променя. Но те си продължават безкритично да гласуват, защото календарът в кухнята е заспал на 1982 г.

Като говорим през цялото време за неприлично богатство обаче, покрай скандала с Бенчо Бенчев се сетих и за един друг абсурд в обществото ни - така наречената щедрост на богаташите. Само преди седмица публикувахме във в. "168 часа" интервю с отец Иван, който, знаете, от дълги години със свои сили и с помощта на добри хора стопанисва два приюта за сираци и за бездомници без подкрепа от държавата.

Та той в това интервю разказа, че най-много в годините са му помагали бедни хора и тези от средната класа. Богатите никога не подкрепяли сираците му.

И наистина, новобогаташите дават пари само в начинания, чрез които се рекламират. И въобще можеш ли да кажеш, че е дарител някой, който не е платил данъци за 5 милиона лева, като например си е фалирал фирмата три пъти и след това е дарил 50 000 за нещо, което му лъска имиджа? Аз като гледам тези две цифри и с елементарните си познания по математика бих казал друго - този човек е откраднал 4 милиона и 950 хиляди лева, а не е дарил 50 хиляди.

Или пък някой олигарх, присвоил милиони от приватизация, пооткраднал в схеми от ДДС, от спестени мита, акцизи и какво ли още не, изпречило се като възможност на пътя му - утре дава и той някакви пари, за паметник например, и става дарител. Това дарителство е крайно цинично.

Цинично е и когато партиите даряват пари от партийните си субсидии като някакъв едва ли не уникален жест на добра воля. Ако бяха толкова щедри, щяха отдавна да си ги намалят (субсидиите). Толкова е жалко десетки милиони да им трупат лихви по банкови сметки, същите тези субсидии да поддържат с години комфортно във властта партии, водени от лидери кокаинови наркомани, а в същото време всяка седмица да събираме пари за лечение на поредното болно дете.

Въобще, и милионерите ни, меко казано, не са стока. Особено тези - с партиен билет.

Четете още:

Колко сме алчни само! Втори строеж върху амфитеатъра на София

Как да качиш в трамвая Иван с поршето в калта пред панелката?